Лейн игнорира думите му. Петната над северния хоризонт се бяха уголемили. Знаеше какво се задава. Всеки миг бе скъпоценен. Настъпваше, изтласквайки Епидим към ръба на покрива, ограничавайки вариантите му.
— Хладнокръвието ти е забележително. Целеотдадеността може да се сметне за добродетел. Но се чудя… Отделил толкова мисли на следващите мои и свои ходове, останала ли ти е възможност да си зададеш някой друг въпрос? Защо той държи да се сражава по моя начин, когато би могъл моментално да приключи битката с едно заклинание? — дразнеше го Епидим. — Играе ли си с мен? Забавя ли ме? Дали е тест? Част от по-голям план? Кажи ми, Лейн, тези мисли минават ли ти изобщо през ума, или си просто машина? Просто сбирщина части, отдали работата си на едничка цел?
Епидим вече не разполагаше с място за отстъпление. Под ботушите му се отрони сняг, посипал се от ръба на покрива. Лейн продължи да настъпва, но противникът му удържа.
— Е, ще ти предоставя отговор. Всичко това е само забавно запълване на времето… до началото на истинската веселба — усмихнато изрече генералът.
Почти като планиран театрален ефект, откъм улицата долетяха викове. Някои бяха такива на страх, други изразяваха вълнение. Сетне се разнесе плющенето на ципестите криле. Епидим скочи назад, размазано движение понесло го във въздуха. Бледи на утринната светлина сенки кръстосваха земята.
Драгойлите се виеха във въздуха. Трябва да бяха около дузина. Един по един се приземиха по улиците и върху покривите, от гърбовете им се заспускаха фигури. Някои бяха близници, повечето с въоръжението на пехотинци, но имаше и въоръжени с лъкове. Голяма част от драгойлите носеха и вързопи, които се умножаваха при допира си със земята. Плащове. Десетки. Вече литнал високо в небето, Епидим се покатери върху гърба на чудовището.
— Хванете играчката на Димънт! Имаме ли нея, имаме всички — нареди той.
Чудовищата и ратниците се подчиниха незабавно, макар да беше ясно, че се покоряваха не на гласа му. Кристалът в оръжието му проблесна за миг, преди да се раздвижат. По един близник остана върху гърба на всеки от драгойлите. Останалите се втурнаха към странноприемницата.
Когато Лейн се върна до Айви, тя тъкмо се мъчеше да се изправи. Асасинът й помогна.
— Можеш ли да бягаш? — запита той, вперил очи към драгойла, който кръжеше най-близо.
— Не мисля — завалено отговори Айви.
Вече три драгойла се виеха над тях. Лейн мълчаливо прецени вариантите. Имаше меч, два кинжала и нищо повече. Не можеше да се сражава с всички тези противници и същевременно да я защитава. Айви се олюляваше. Не можеше да я носи и да се надява да избяга. Имаше само едно решение.
Създанията атакуваха. Две се спуснаха към Лейн, третото се хвърли към Айви. Лейн се стрелна към нея, сграбчи я и я изблъска настрани. Двамата се затъркаляха и спряха близо до ръба на покрива. Двете чудовища се сблъскаха. Първото изгуби ездача си, а второто се строполи. Засилилият се към Айви драгойл с все сила се стовари върху странноприемницата. Полуизгнилите плочи се разцепиха. Гредите простенаха.
Асасинът светкавично се изправи на крака. В ръката му се появи кинжал. Тези създания имаха слабо място, Дезмър го бе научил. Драгойлът без ездач се стрелна към улицата. Друг се мяташе бясно върху пропадащия покрив. Трето чудовище почти се бе възстановило. Ездачът му изграчи някаква команда на странен език. Създанието раззина паст, готово да избълва дъх черна миазма върху героите. Един стоманен проблясък по-късно кинжалът бе потънал дълбоко в гърлото на чудовището. То издаде ухораздирателен писък, размахвайки лапи и леейки разяждащия си дъх по покрива и ездача си.
Преди някой от останалите зверове да е успял да атакува, Лейн метна Айви през рамо и скочи на съседния покрив. Докато създанието зад него се разпадаше по сглобките, бълвайки черна отрова, покривът на странноприемницата най-сетне поддаде, отнасяйки обитателите със себе си.
На Лейн не му достигна съвсем малко. Асасинът се сблъска болезнено с ръба на покрива. Успя да се задържи, макар и с последни усилия, увисвайки над алеята, която гъмжеше от близници и плащове. Последните се издигнаха във въздуха, материализирайки мастиленочерни лапи в празните ръкави, раздирайки краката на Лейн.
Местните отдавна бяха изоставили боя, бягайки към покрайнините на града или каквото убежище успееха да намерят. Повиканите от Епидим подкрепления не обръщаха внимание на търчащите цивилни, тъй като се интересуваха единствено от посочените им цели. Само раненото тяло на Тригора получи известно внимание, повдигнато от стрелнал се драгойл, която я остави на гърба на чудовището, яздено от Епидим. Той тъкмо наблюдаваше с интерес как Лейн се мъчи да се издърпа на покрива, когато зашеметената му партньорка бе донесена.