— Какво е това? Интересно. Метаморфът все още трябва да се навърта наоколо — рече Епидим. Безразличната му хладина не го напускаше, сякаш представляваше незаинтересован зрител. — Явно ще трябва да я изтласкам на открито. Точно сега не е времето за изненади.
Айви замаяно отвори очи. Скокът я бе дезориентирал. Съзряната гледка я шокира, светкавично възвръщайки й концентрацията. Само на няколко десетки фута под нея се плискаше същински океан от плащове и близници. Протегна ръце и се вкопчи за ръба, издигайки се, бързо обгръщана от синята аура. Ако толкова скоро не беше зашеметена, щеше да се е изкачила отдавна. Ужасеното създание приседна на покрива, стрелвайки очи към развиделяващото се небе, покрито с повече драгойли, отколкото се бе надявала някога да види.
Лейн се издърпа зад нея, крещейки.
— Залегни! — викаше той.
Думите му достигнаха до нея сякаш отдалеч, заглушени от виковете на близниците и писъците на драгойлите. Лейн изтича, вперил очи в чудовището, което пикираше насам. Сякаш времето забави ход, наблюдаващо надпреварата между звяр и герой. Асасинът посегна към последния си кинжал. Нямаше време да се прицелва, да чака за удобен момент. Запрати го. Оръжието прелетя ужасяващо близо до Айви, почти докосвайки ухото й. Намери целта, потъвайки дълбоко в празната очна кухина на създанието. То изпищя и промени траектория, ноктите му раздрали ръката й. Отхвърлената по покрива Айви проплака. Втори вик отекна в агонизираща хармония.
Вихрената форма на Етер се изстреля от алеята. Бе стояла сред създанията, мълчаливо поваляйки ги, докато останалите падаха едно върху друго в опитите си да достигнат стоящите отгоре Избрани. Силата на напора й повлече наметала и близници. Още две чудовища се втурнаха към съюзниците й.
Лейн изтегли меча си и нанесе дълбока рана на единия драгойл, но второто чудовище му избяга. Ноктите му се вкопчиха в рамото на Айви. Тя бе издигната във въздуха, крещейки от болка и страх. Синята светлина около нея бе почти ослепяваща, но започна да потрепва.
— Днес няма да мине, прототипе — отбеляза Епидим от мястото си в небето. Кристалът в алебардата му засия ярко, докато волята му я обвиваше.
Сиянието на аурата намаля, но само малко. Айви продължаваше да пищи и да се мята. Мигновено Етер се стрелна към нея, крещейки от болката, която биваше пренесена върху й като наказание.
— Стрелци! — нареди Епидим.
Иззвъняха дузина тетива, но Етер не обърна внимание. Знаеше, че стрелите не я заплашват. Внезапна, раздираща болка плъзна по снагата й, бързо надминавайки причиняваната от белега. Очите й се насочиха към сияещия наконечник на една от стрелите. Проклети кристали. Прикачаха ги към стрелите по подобие на някои от войниците на Багу! Това я принуди да губи ценно време, отбягвайки залповете, но веднъж заела се със задачата, умението на стрелците се оказа плачевно. Миг по-късно достигна целта си. Не остана незабелязано от Епидим. Бе подготвен за подобно развитие. Избраната се промени в камък в мига, в който се намираше над драгойла, стоварвайки се върху гърба на създанието и събаряйки ездача му. Сетне се зае да нанася удари върху чудовището, обагряйки лапи с черна кръв.
— Пусни я — нареди Епидим.
Стисналият Айви драгойл се подчини. Клетото създание полетя към земята, страхът й бързо надминавайки дори значителните усилия на Епидимовата воля. Етер скочи от гърба на драгойла, политайки надолу като камък, какъвто всъщност беше, преди да приеме формата на вихър. Завъртя се около Айви, насочвайки и забавяйки падането й. Малтропът не бе особено успокоен от това, тъй като главозамайващата височина и беснеещият вятър не влияеха особено благотворно на нервите й.
— Мълчи, глупачке! След миг ще си на твърда земя. Спасих те… Аз те _спасих_! — поде Етер, внезапно осъзнавайки, че за пръв път след предателството си не бе почувствала никаква овъзмездителна болка. Грехът й бе изкупен.
Отдихът от болка бе краткотраен. Носенето на Избраната я забави, същевременно отвеждайки я в обхвата на стрелците. Те не губиха време и побързаха да се възползват от обстоятелствата. Етер се стрелна към покрив, понесла безценния си товар, но скъсяването на разстоянието важеше и за стрелите. Не една стрела профуча през нея, пропускайки носеното създание на косъм.
Лейн скачаше от покрив на покрив, държейки се пред неспирния бараж драгойли. Мечът му с лекота разсичаше изкатерилите се близници, а на плащовете не достигаше бързина, за да го догонят. Метаморфът го зърна и се насочи към същия покрив, към който и той се бе отправил, към камбанарията на църква в единия край на града. Най-високата околна постройка, недостъпна за близниците. Асасинът бързо се стрелна нагоре по стената на кулата, сякаш изкачваше стълба. Малко след това долетя и Етер, отпускайки Айви.