Малки прозорчета обхождаха горната част на стената, точно под тавана. Два големи прозореца от цветно стъкло обграждаха пътеката, а помежду им имаше голям стъклопис. Двамата се промъкнаха към големия прозорец в края на пътеката. Бе счупен отдавна, долната му част бе заменена с дъски. Ако можеха да отделят една, щяха да са в състояние да се промъкнат вън от сградата. Разбира се, имаше и по-предизвикателни препятствия, стоящи на пътя им.
Виделите ги по-рано чудовища все още се хвърляха срещу кулата. Стените потръпваха с всеки удар. Скоро камбанарията щеше да се срути. Това не бе най-лошото. Множество войници бяха привлечени от атаките на драгойлите. Ратниците удряха по вратите и трошаха по-ниските прозорци. Намиращите се вътре хора крещяха за милост. Още не бяха видели Лейн или Айви и нямаха представа защо зверовете и людете заплашваха да разрушат убежището им. Знаеха само, че армия от чудовища се бе спуснала връз домовете им. Смесица от зверове и войници вилнееше из града, донасяйки разрухата от фронта до самите им прагове.
Лейн направи знак на Айви да остане на място. Тя се подчини, а закрилникът й и се промъкна до прозореца, избягвайки хвърляната от него светлина. Избраната се бе свила в ъгъла, хванала раната си. Бе не по-малко ужасена от намиращите се отдолу хора, но не можеше да си позволи го покаже. Зарови страха дълбоко в себе си. Всяка просмукала се на повърхността нишка щеше да раздвижи аурата й и щяха да бъдат видени. Лейн не искаше това, така че не биваше да го допуска.
* * *
Епидим се ухили, хвърляйки внимателни погледи към суматохата, докато слизаше от гърба на ранения драгойл и привикваше нов. Предпазливостта му не се оказа излишна. Едва се бе издигнал във въздуха, когато цялата маса нападащи сякаш се издигна. Под тях смътно можеше да бъде различена черна форма. Миг по-късно тя се издигна, блъсвайки ги из въздуха. В центъра на експлозията стоеше драгойл, но не приличаше на другите. Черното му туловище бе примесено със сребристи тонове, а ослепителна бяла светлина струеше от кухините, които трябваше да придържат очи.
Етер не губи време. С прилежащата на новата й форма сила смаза противниците, достатъчно глупави да се доближат до нея, сетне се издигна в небето. Този път Епидим нямаше да избяга. Мълчалива команда прониза умовете на армията създания, докато врагът й се опитваше да се отдалечи от новата й беснееща форма. Всеки близник, всеки плащ и всеки драгойл се понесе като един, насочвайки се мигновено към новата цел.
Метаморфът пое дълбоко въздух и избълва огромен облак миазма, обсипвайки силите под себе си с разяждащата мъгла. Когато драгойлите се понесоха към нея, Етер изстреля втори облак към тях. Чудовищата останаха незасегнати, макар същото да не важеше за ездачите им, които зареваха на странния си език и полетяха надолу. Преди драгойлите не биха продължили без нови ездачи, но изглежда Епидим понастоящем бе поел по-директна роля в контролирането им, защото запазиха вниманието си върху Етер, дори и лишени от насочващи ръце.
Нямаше значение. Избраната бе прекарала цяла вечност в проучване как да използва максимално всеки аспект на дадена форма. Дори след кратките мигове, прекарани в тази, по нищо не отстъпваше на умение на останалите драгойли. Нещо повече, притежаваше преимуществото на по-развит интелект, нещо, с което противниците й не разполагаха.
Първото от създанията се хвърли върху й, но атаката му бе ловко отбегната. Етер атакува на свой ред, нанасяйки внимателно преценен удар, отделил главата от туловището. Останалите драгойли се скупчиха около нея. Уменията й в тази форма бяха повече от страховити, но обемът на атаките бе по-голям, отколкото можеше да понесе.
Наместо да бъде обгърната както преди, тя се стрелна надалеч. Бе последвана. Метаморфът се понесе из въздуха с цялата грациозност, която позволяваше настоящата форма.
* * *
Неспирният порой удари, сипещ се върху църквата от всички страни, престана изцяло и внезапно при призоваването на създанията в защита на господаря. Лейн тихо отдели една от дъските и надникна навън. Съществата — всички до едно — бяха заети да преследват един от съвидниците си. Лесно бе да се види защо. Като никога метаморфът да употреби разумно силите си. Извърна се да помогне на Айви.
Сграбчи здравата й ръка и я изправи на крака. Загубата на кръв беше започнала да й влияе, трябваше да напряга сили, за да поддържа равновесието си. Очите й бяха натежали. Ако нещо не се направеше за раните й, скоро щеше да изгуби съзнание. Сетне щеше да последва и смърт.