— Трябва да ми благодарите. Днес ви преподадох важен урок от изкуството на войната. Победата в един удар изисква не само мощ, но и планиране — подразни ги генералът.
Рязко и внезапно движение от страна на Лейн изтри усмивката от лицето му. Асасинът застъпи ръба на един от плащовете и освободи ръката си. Сетне съумя да блъсне другия в локва пламтящо лампено масло. Плащът бързо лумна и няколко мига пищя, преди да се отпусне безжизнено на земята. Това бе достатъчно за Лейн да си върне меча.
Останалите плащове, както и неколцина от оцелелите близници, най-накрая успели да достигнат до целта си, започнаха да се спускат към Лейн, но Епидим ги спря с мисъл.
— Чуй ме, Лейн. Много добре зная, че по-скоро би умрял, наместо да допуснеш да бъдеш пленен, както и по-скоро би пожертвал собствения си живот, отколкото да изгубиш онзи на деликатното създание в краката ти. Уви, заповедите ми са пределно ясни. Докато не бъдат постигнати определени критерии, трябва да бъдете заловени живи. Всички. Вероятно бих могъл да те надвия. Вероятно би могъл да ме победиш. Нито едно от двете не би могло да се случи, преди скъпоценната ти Айви да угасне. Самият й живот се излива в нозете ти. Всяка капчица кръв е незаменима. Използвай логиката, асасине. Позволи ми да я взема. Аз ще я излекувам, а ти ще избягаш. И двамата ще изпълним по-важната си цел. Инак и двамата ще се провалим — разсъждаваше Епидим.
— Не го слушай, Лейн. Убий го — нареди Етер. Мъчеше се да остане изправена, притисната от тежестта на собствената си скална форма.
— Тя я иска мъртва. Знаеш това — оспори генералът.
Оръжието на Лейн леко се сведе. Очите на Айви бяха втренчени в него, изцъклени и потрепващи. Асасинът си пое дълбок дъх, затворил очи. Сетне издиша, отвори ги и стисна по-здраво меча.
— Тъй да бъде — въздъхна Епидим, вдигайки алебардата си за предстоящата битка.
Приготви се да нанесе удар по упорития герой, но нещо го накара да спре. Все още издигнал оръжие, д'каронът плъзна очи наоколо. Духаше силен вятър, по-силен от досегашния. Продължи да се усилва. Имаше нещо друго. Усещане. Присъствие. Премести алебардата и отсечено я заби в земята.
Вълна черна сила се разля от дръжката. Точно преди да достигне Айви, нещо я спря. Раздели се, подобно на вода, срещнала камък. За частица от секундата нещо друго бе видимо, сякаш воал бе отместен от лек ветрец.
Случилото се след това протече със скорост, която малцина бяха в състояние да проследят. Потръпващата мъгла бе привлечена от някаква невидима сила и изчезна изцяло. Ослепителен проблясък ги накара да извият поглед. Леденият вятър се втурна, веейки от всички посоки. Мъчейки се да възвърне зрение след ярката светлина, Епидим зърна две фигури пред себе си. Всяка бе обвита в девственобял плащ, а качулки закриваха лицата им.
Едната държеше парче от жезъл, приютило кристал, лък на едното си рамо и колчан стрели на другото. Втората стискаше кристал в едната си ръка и странно, двуострийно оръжие в другата. Садистична усмивка разцъфна върху лика на Епидим, а в очите му блесна намек за чернотата, която се таеше в душата му.
— И бяха петима — изрече той с гласа на насъскан звяр. — УБИЙТЕ ГИ! НЕ ПОЩАДЯВАЙТЕ НИКОГО!
Войниците се втурнаха. Епидим се обърна към отвора, който бе пробил в стената преди мигове, хвърляйки се през него. Същевременно повдигна оръжието си. Ивица непоносима светлина се издигна към небето, разпръсквайки се над града и обгръщайки стените. Потрепваща бариера се издигна наоколо. Трима близници последваха господаря си, който отърча нанякъде.
Странникът с жезъла дотича до Айви. Другият се извърна към плащовете. Рязък замах с кристала изстреля лъч светлина, поразил най-близкия нападател. Плащът се превърна в стъкло, натрошавайки се на късчета при падането си. Втори плащ се приближи, само за да бъде ударен с втора мълния, която го раздра, оставяйки купчина конци. Бе ред на близник, превърнат в камък. Зад защитника първата фигура приклекна над Айви. Полумъртвото създание се замъчи да съсредоточи очи над облечената в бяло форма.
— Казах им. Казах им — изхрипа тя.
Жезълът бе приведен, приглушен глас изрече няколко тайнствени слова. Раните бавно започнаха да се затварят. Етер, все още едва в състояние да стои права, се довлече до двойката.