— Най-сетне. Най-сетне още като мен се надигат — повтаряше метаморфът.
По времето, когато Етер достигна останалите, улицата бе разчистена от врагове, а гърдите на Айви се повдигаха в бавния и дълбок ритъм на целебния сън. Защитникът се обърна — първоначално издигнал оръжия при приближаването на метаморфа, но бързо ги отпусна. Неизползваното острие бе мушнато под наметалото, качулката бе отметната, за да разкрие рошав, но ентусиазиран младеж.
— Етер, предполагам. Не мога да… — охотно заговори той.
— По-късно, Дийкън. Стената. Трябва да избягаме — посъветва втората фигура. Гласът й звучеше познато.
Младият магьосник кимна и се затича, а очите на Етер се разшириха.
— Ти! Как!? — смаяно изрече метаморфът, безпрецедентно демонстрирайки въпросната емоция.
Целителят се изправи, отмятайки качулка. Пред метаморфа застана Миранда. Лейн се втурна към нея, за миг очите им се срещнаха. Сетне двамата си кимнаха. Асасинът взе спящата Айви и последва Дийкън. Етер, осъзнавайки изражението си, се окопити.
— Как е възможно да си тук? Как си оцеляла? — настоя тя.
— Ще обясня, когато разполагаме с време. Останала ли ти е достатъчно енергия? — разтревожено запита девойката.
— Повече от достатъчно — излъга Етер. Опита се да се поизправи, но това само подчерта изнемогата й.
Миранда не се заблуди.
— Ще ти помогна.
Етер се опита да отблъсне човека, но не разполагаше със силата да стори дори това. Прие човешката си форма и тежко се облегна на Миранда. Двете последваха останалите. Не вървяха дълго. Спътникът на девойката дотича обратно, задъхан.
— Лошо. Силата зад тази стена е… неизмерима. Никога не съм срещал нещо подобно. Ако искаме да напуснем това място, трябва да прекратим заклинанието от самия му източник. Трябва да спрем магьосника, който го поддържа.
Внезапен изблик мистична енергия привлече вниманието им. Всеки от тримата притежаваше достатъчна чувствителност за подобни неща. Без да кажат нито дума повече, Миранда и Дийкън се втурнаха към Епидим. Етер тръгна подире им, но едва не се строполи след няколко крачки. Бе се изчерпала. Можеше единствено да чака. Обърна се бавно и пое към страничната уличка. Там стоеше Лейн, приготвил меча си. Айви си почиваше в краката му. Асасинът бе напрегнал всеки мускул, готов да се втурне напред в мига, в който сияещата прозрачна стена бъде разрушена.
Миранда изтича в ширналата се пред нея градина. Трима близници запречваха пътя й, а Епидим стоеше край купчина сразени драгойли. Повдигна алебардата си и призова нечестивото сияние, съпътстващо магията му. Камарата натрошени създания започна да се размества, вълни чернота разплискващи се из нея. Парчетата се издигнаха от земята, струпвайки се.
Дийкън повдигна кристала си и насочи ума си да спре замисленото от генерала. Миранда размаха жезъл и откос бяла енергия посече близниците. Те потръпнаха, олюляха се и се строполиха с проблясък, оставяйки празни брони, пълни с прах.
Когато Миранда се обърна към Епидим, стана ясно, че делото на врага им въобще не бе осуетено. Последните парчета от ужасяващ пъзел биваха намествани. Парчетата от натрошените драгойли биваха използвани за сглобяването на извисяващ се, хаотичен титан. Главите бяха съединени една до друга, подредили се като камъчета на огърлица, челюстите им бяха подредени по сходен начин отдолу. Крайниците бяха единени по краищата, предни и задни крака нахвърляни безразборно. Ноктите се трупаха един връз друг, всеки крак завършваше със заострен ръб. Парчетата от торса оформяха мозайка, чиято цялостност едва бе достатъчна да придържа крайниците. Излишните парчета се сляха в масивна, мятаща се опашка.
— Никога не съм усещал толкова силна воля. Текстурата на магията… Различна е. На фундаментално ниво. Има само един начин да сложим край на това — предупреди Дийкън.
Не бе нужно да казва повече. Миранда знаеше какво трябва да бъде сторено. Докато Епидим се катереше по чудовищния звяр, двамата магьосници атакуваха. Същото стори и противникът им. Създанието се стрелна по земята като насекомо. Зъбатите шипове, служещи му за крака, разсичаха камъните като глина. Движеше се тромаво, в бавни, дълги стъпки, но разкрачът и размахващата се опашка оставяха впечатлението, че се намира на всички места едновременно. Дийкън и Миранда се разделиха, надявайки се да раздвоят вниманието му.
Дийкън се държеше близко до сградите. Неспирно обсипваше Епидим с магии от всякакъв тип, но злокобният магьосник не им обръщаше внимание или ги унищожаваше преди да са го достигнали. Язденият от него звяр — ако нещо подобно можеше да бъде наричано така — обърна гръб на Дийкън, заплашвайки го с опашка. Главата си насочи към Миранда. Непропорционално дългият израстък се виеше сякаш със собствен разсъдък. В един миг профучаваше с дълъг замах, в следващия се стрелваше като скорпион. Бе по-бърза от него. Много по-бърза. Всеки удар биваше отразен на косъм от набързо издигнат магически щит, но замахванията го натрошаваха, сякаш физическите атаки влияеха и на магията. А атаките ставаха все по-силни.