— Дезмър ме разведе наоколо — каза Миранда.
Лейн премести поглед върху нея, без да отговори.
— Видях книгите. Първите два рафта са свързани с работата ти. Дезмър не ми каза за какво са онези от третия рафт.
— Дезмър си знае мястото — отвърна малтропът.
— Нужно е само да попитам. Ти ми обеща.
— Така беше.
— Кажи ми тогава. Какво е предназначението им? Повечето от страниците дори нямат имена.
— Имената не ме интересуват. Интересуват ме хора.
— Кажи ми каквото искам да зная — настоя тя.
— Това са капки кръв. Събирам по една от всеки човек, който ми е длъжник, така че да мога да го открия по миризмата.
— Длъжник?
— Комуто съм помогнал по някакъв начин.
— О? Предполагам това означава, че си убил някого, а още не си получил заплащането.
— Би представлявало пресилено опростяване на предлаганите от нас услуги — обади се Дезмър, който бе привлечен от гласовете. — Ние не просто убиваме хора. Пробваме се и в шпионажа. Тоест, тук имам всички депеши, които успяхме да измъкнем от армията чрез различните си канали от деня на изчезването ти. Позволи ми да ти предоставя сбита версия. Допреди шест седмици летяха депеши с неадекватно и доста изкривено описание на Миранда. Отделно, значителни усилия бяха вложени в опресняването на паметта на населението колко лоши са малтропите. Тогава съобщенията започнаха да стават по-редки. Накрая сравнително бедната колекция съобщения изглежда бе единодушна, че първостепенните цели от последно време са или мъртви, или вече не представляват проблем. С изключение на едно, в което успяхме да надзърнем, докато си проправяше път от самата Тригора до генерал Багу, настояващо търсенето да не бъде прекратявано, докато не бъде открито тяло. Имам основания да вярвам, че Багу споделя същото мнение. Дори може той да е изпратил някой от другите генерали да й помагат, макар други депеши да загатват, че втори генерал вече е замесен от известно време.
— И какво означава това за нас? — запита девойката.
— За _нас_ това означава, че ще се изправим срещу Елитните като по-малка, по-фокусирана и много по-мощна група. За щастие, благодарение на неособено дискретните действия на Лейн преди оттеглянето в Търбуха на звяра, редиците на Елитните са значително проредени, а с начина, по който нещата на фронта се нагорещяват, не очаквам нови членове в скоро време. Останалото са просто преоблечени наемници, които не представляват голяма заплаха. Също така означава, че ако променим вида ти малко, ще сме в състояние да те придвижваме от едно място на друго, без да будим подозрение. Стига да не се натъкнеш на Тригора, която те познава.
— Но тъкмо с нея искам да се срещна. Тя може да ме свърже безопасно със Съглашенската армия, за да мога да започна търсенето на останалите Избрани — каза Миранда.
Погледът на Лейн я прониза сурово.
— Да. Стигнала е до възвишеното заключение, че Съглашенската армия иска да й помогне да събере Избраните — обясни Дезмър.
— Ти се съгласи — каза девойката.
— Съгласих се, че е възможно. И също така отбелязах, че е много малко вероятно. Бих предположил, че намеренията им към теб не са никак гостоприемни, но няма смисъл да се гадае за нечии намерения, когато е възможно да бъдат съзрени в изписаните им слова. Виж съобщението от Багу до Тригора отпреди няколко месеца. «Не бих могъл да изтъкна важността на това залавяне. Докато целта остава извън досега ни, вероятността за провал ще присъства неизменно. Трябва да я заловим, по възможност жива. Тя би могла да се окаже безценен ресурс.» Залавяне, цел, ресурс, по възможност жива? Това не звучи като думите на загрижена страна.
— Не ме интересува — отвърна тя.
— Ако знаеше повече за хората, които те търсят, щеше. Трябва да узнаеш кой те преследва. Петимата генерали проявяват най-голям интерес. Без значение какво си чула или видяла, генералите не са от типа хора, които би искала да са по дирите ти. Зная, че си мислиш, че имат най-добри намерения към теб и към света, но не забравяй, че ако не бяха те, войната щеше да е свършила, вероятно с помирение, още преди десетилетия.
— Какво искаш да кажеш? — запита Миранда.
— Че са издадени постоянни заповеди да се убива всеки, изпратен да посредничи за мир. По всичко личи, че тези заповеди датират още от началото на бранта — обясни Дезмър.
— Чувала съм… чакай. Войната продължава повече от сто и петдесет години. Как е възможно едни и същи петима генерали да носят вина?
— Не са човеци. Поне четирима от тях със сигурност не са. Тригора е елф, както знаеш, но тя бе произведена последна, далеч след началото на войната. Що се отнася до останалите… смятам, че са д'карони.