— Д'карони? Онези, които са създали отвратителните плащове и онова драконово подобие, убило мечоносеца? — викна тя. — Не вярвам.
— Не го и очаквам. Само те съветвам да си държиш очите отворени и да се ослушваш за тези имена. Те са зли. Има си причина много малко мъже и жени да са ги виждали, а това е защото виделите ги обикновено не живеят дълго след това. Първа е Тригора. Достатъчно добре я познаваш. В известна степен, тя е най-малкият ти проблем. Свястна и достойна, върши всичките си дела, защото са заповед. И като стана дума за това, тя _винаги_ изпълнява нареденото, и тъй като получава нарежданията си от останалите генерали, от нея може да се очаква всичко.
Сетне идва Техт. Малко вероятно е да я срещнеш, но можеш да бъдеш отведена при нея, ако бъдеш заловена. Тя е доста пасивна, прекарвайки почти цялото си време в проучване, експерименти и обучение. Могъщ магьосник, заобиколена от множество подобни.
После идва ред на Димънт. От него трябва да се пазиш надалеч. Не изглежда опасен. Дребен и слабоват мъж, ала е заобиколен с най-извратените и жестоки д'каронски създания, които имат волята му за закон. Тези зверове му се подчиняват с по-голяма самоотверженост и готовност, дори и от войниците. Той също обича да прекарва времето си в изследване, но неговите проучвания са от различен тип. Чувал съм множество истории за войнишки патрули, разкъсани на парченца от орда невиждани досега създания, докато мъж със сходно на Димънт описание наблюдава. Изпитва създанията си.
По-обезпокоителен е мъжът, когото често води със себе си. Епидим. Почти цялата ми информация за него си противоречи. Но за следното съм убеден: отличен разузнавач, специалността му са разпитите. Уменията му в тази област са източник на легенди. Изправяните пред него се променят завинаги. Разговарял съм с неколцина от жертвите му. Признавали са неща, за които дори не са знаели, че са знаели.
Но и четиримата се подчиняват на водача си, Багу. Не позволявай името му да те подлъже. Той е властен лидер, а ако слуховете са истина — достатъчно могъщ воин и магьосник, за да държи останалите под контрол със сила и страх.
— Не мога да си ги представя толкова зли, колкото ги изкарваш — отбеляза девойката.
— Въпрос на перспектива. Повечето ти сънародници би трябвало да ги боготворят. Гарантирам ти, че ако не са били те, Северът е щял да падне още преди петдесет години. На силата на тези петима генерали се дължи на това, че Съглашенската армия е удържала толкова години срещу далеч по-многобройна и по-здрава сила. Но от твоята гледна точка са определено зли. Това са мъжете и жените, които искат свободата ти.
— Искат да помогнат на мен и на света — каза Миранда.
— Щом избираш да вярваш в това — рече Дезмър, свивайки рамене. — Просто помни, че това са най-значимите и могъщи хора на север. Срещнеш ли ги, считай всеки дъх оттам насетне за подарък. Онези около тях обикновено не се задържат дълго след като изчерпят полезността си.
— Ще го запомня — увери го момичето.
— Искрено се съмнявам. Както и да е, да се върнем към настоящата работа. Скоро ще трябва да предприемем нещо. Смятам, че това ще са последните депеши, които ще получим, докато не се сдобием с нови информатори. Нуждаем се от хора — рече Дезмър.
— Колко злато имам? — запита Лейн.
— Повечето от останалото е твое. Стойността възлиза някъде на деветдесет кюлчета.
— Достатъчно — каза малтропът.
— За какво…? — запита белокосият с тон, с който обикновено се разговаря с децата.
— В планините на североизток има мина… — поде Лейн.
— Не. Не! В никакъв случай. Знаеш, че не мога да ида там. Ако желаеш, ще ти покажа нареждането от Съглашенската армия, което изисква главата ми! За него дори не се нуждаех от информатор. _Беше заковано за дърво._ Искаш да изляза и да преговарям _сега_? — яростно възрази Дезмър.
— Това ще ни предостави безбройни възможности — спокойно контрира партньорът му.
— Не ме е грижа какво ще ни предостави, идеята е отвратителна. Просто няма да го направя. И не си мисли, че ти ще си в състояние да го сториш. Освен ако разпитващите не са били достатъчно любезни да ти върнат специалното наметало, криещо лицето ти, няма да си изрекъл и три думи, преди някой да ти е прерязал гърлото или да си принуден да прережеш нечие. Изработката на ново ще ми отнеме _месеци_. Не че някой би се впуснал с преговори с човек, когото не би могъл да погледне в очите.
— Ще изпратим Миранда — каза малтропът.
— Не! Абсурд! Не възнамерявам да имам нищо общо с ужасния ти бизнес! — възрази момичето.
— _Нея_ ли искаш да изпратиш?! Та ние едва сега я прибрахме след последната ти хрумка да я освободиш. Сега предлагаш да я изпратим навън, сама, понесла всичките ни пари? Бях останал с впечатлението, че вече разчитаме на разумна преценка.