— Не разполагаме с изобилие от варианти — отбеляза Лейн.
— Това не означава, че трябва да изберем най-лошия! Все още са ми останали едно-две начинания. Нужно е да се захванем само с едно.
— Ако беше толкова просто, досега щеше да си го направил — рече Лейн.
— Може би съм те чакал — каза Дезмър.
Малтропът изгледа спокойно партньора си.
— Колко? — победен запита белокосият.
— Двеста — отговори Лейн.
— Гросмър? Гросмър, доставящи половината желязо и мед в Ниските земи, на това ли си хвърлил око? — невярващо рече Дезмър.
Лейн кимна.
— Кога изобщо са оповестили, че се продава? Не добиват злато, но от печалбите им човек би останал точно с това впечатление. Сключили са договор с войската! Гарантиран бизнес до края на войната! Разбира се, отдавнашните военни договори означават, че някои от по-старите администратори разполагат със сериозни връзки. Това би ни било от полза. Доста ще трябва да се попазарим, за да ги убедим да вземат само деветдесет и да ни остане малко за безполезните ти експерименти — замислено каза Дезмър. Накрая размаха ръце. — Прекалено много неща трябва да се направят. Ще трябва да дойда. Ще ни трябва карета, впечатляваща на вид. С не по-малко впечатляващи коне и кочияш. Впечатляващи, но не екстравагантни. Трябва да създадем впечатлението, че бъкаме от пари, но ги използваме разумно. Това ще създаде нужната атмосфера и ще тласне сделката в нужната посока още преди да сме започнали. Ще ни е нужна дегизировка за Миранда, съответстваща на предполагаемия й социален ранг. Каретата ще се нуждае от скривалище за мен.
— Не ме ли чу? Няма да участвам! — отново възрази Миранда.
— Ще си промениш мнението. Що се отнася до теб, Лейн, тъй като идеята е твоя, от теб ще очаквам да събереш нужната екипировка. Ще приключа с жезъла на Миранда и ще приготвя документацията. Ще приготвя и малко димки, за да държим олоите настрана, докато натоварваме каретата.
— Среща на пътя източно от тук след седем дни — рече Лейн.
С това малтропът се изправи и се отправи към вратата.
— Не, не отново! Върни се! Не съм се съгласила! — викна подпре му девойката.
Нямаше полза. Тя отвори вратата, която той бе затворил след себе си и го видя да прошепва няколко думи на Мин, която послушно седна и загледа как той се измъква през капака.
— Още не съм приключила с теб! — напразно се провикна Миранда.
— Започваш да се повтаряш. Приеми съвета на един ветеран в общуването с него. Той и само той преценява кога си приключила с него. Още не ми се е случвало да довърша разговор, който не е представлявал интерес за Лейн.
— И двамата сте такива егоисти — рече тя.
— Мнението ти е коректно.
— Как може да си толкова самонадеян? Приемаш автоматично, че ще ви помогна.
— Ще го сториш. Ти си интелигентна и услужлива. В природата ти е да правиш това, от което другите се нуждаят. Вече ти става ясно колко съм делови, само въпрос на време е да осъзнаеш ползата да ни направиш ценна услуга — каза той, отправяйки се обратно към работилницата си.
— Какво искаш да кажеш? — попита девойката, тръгвайки след него.
— Дали ще живееш, или не, зависи от ценността, която имаш за всеки един от нас. Жива си, защото в това състояние си по-ценна за нас. Ако бях на твое място и ако се мъчех да се сдобия с помощта на Лейн за тази избраническа глупост, щях да прекарвам по-голямата част от времето си в усилия да демонстрирам, че ще съм по-ценен като съюзник, отколкото като пленник — каза той, присядайки на пейката и хващайки секача.
— Как бих могла да сторя това?
— Не разполагам с всички отговори, но бих казал, че съдействието за тази покупка ще бъде добро начало. Може да помислиш върху саботирането на отношенията ни със Съглашенската армия. Така би ни било по-трудно да те предадем на някой друг, освен на Тригора. Същевременно ще ти предостави повече време да убедиш Лейн да сложи край на войната, тъй като ще трябва да те задържим по-дълго.
— Защо ми го казваш? — запита Миранда.
— Ще предизвика покълването на идея, увеличавайки вероятността да вземеш решението, което ми носи най-голяма полза, а същевременно и ще обърка желанието ти да сториш обратното на казаното от мен.
— Ще ми се да не беше толкова изчерпателен в обясненията си — каза тя, никак не останала доволна от надникването в сложните манипулации на домакина си.
— Предупредих те, че откровеността ми ще те отегчи — каза той, повдигайки разсеяно очи. — Лейн… не взе оръжие, нали?