— Няма ли да спиш? — запита момичето.
— Предпочитам да изчакам, докато приведа в ред делата си.
— А Лейн? Той спи ли някога?
— Не и в традиционния смисъл. Наричат го «воински сън», но общото между него и обикновеното спане е само названието.
— Спомена за него и преди. Какво представлява той?
— Представлява… ами… да го кажем мистично. Наподобява медитация, само дето е далеч, далеч по-дълбок. Фокусира мислите, оставяйки тялото в състояние почти на смърт. Преподавали са го в Ентуел още от самото начало. Аз самият така и не успях да го науча, но казват, че няколко минути в това състояние се равняват на няколко часа нормален сън. Преди да разполага със съдружник, който да му приготвя лечебни еликсири, Лейн се е възстановявал от по-сериозни наранявания именно по този начин. Методът не притежава същата бързина като еликсир или магия, но е далеч по-добре от обикновено изчакване.
— И никога не спи нормален сън?
— Ако някога го видиш да лежи, особено в легло, можеш да бъдеш сигурна, че идеята не е била негова — отвърна Дезмър.
Наблюдавайки го как скулптира официалния език с изключителна предпазливост, девойката реши, че е най-добре да го остави на мира. Нещо я влечеше към стаята със златото и архивите. Лапите на Мин затрополиха след нея, а щом двете влязоха във въпросното помещение, животинката скочи върху едно от сандъчетата, пълно предимно със златни монети, инстинктивно привлечена от сияещото съкровище. Сви се отгоре им и започна да наблюдава Миранда, която се доближи към втория рафт. Изпълващите го книги бяха разположени на групи по четири. Малко повече от седемдесет комплекта. Девойката прецени, че след като Дезмър е бил негов партньор около седемдесет лета, книгите трябва да са групирани по сезони, всяка тетрада представляваща една година. Макар че ако въпросните години бяха отбелязани по някакъв начин, то използваната за целта форма й бе непозната. Стандартният съвременен метод за отчитане на годините приемаше за начало първия ден на войната. Според това летоброене настоящата година бе сто петдесет и шеста. Потискаща мисъл.
В последващите дни, които изглеждаха болезнено празни, Миранда прекара много време в разлистване на книгите. Единствено имената на хората и местата, както и цените не бяха написани на някакъв странен език, несъмнено научен в Ентуел. Затова девойката започна да търси познати й места или имена. Рядко отнемаше дълго. След цял живот бродене от селище на селище, бе посетила по-голямата част от севера. Очевидно работата на Лейн бе сторила същото. Често биваха споменавани и известни хора. Богати чифликчии, търговци, хора с всякакви професии и от всякакви социални прослойки бяха наемали или намирали смъртта си от острието му. Без да разчете езика, не бе в състояние да определи. Повечето от съзираното й бе вече познато под формата на слухове, които бе чувала през годините. Червената сянка. Фактът, че той бе жив, че го познаваше, я изпълваше с глождеща, ледена тревога.
Скоро настъпи седмият ден. Дезмър отдавна бе приключил с приготовленията, последните от които се изразяваха в някакви довършителни дейности по меча на Лейн. Отказа да й го покаже, твърдейки, че Лейн трябва да бъде пръв. Напусна подземието, предупреждавайки я, че ще се върне в края на деня и че тогава трябва да е готова да се движи бързо. Дотогава не й оставаше нищо друго, освен да рови из още книги. Бе отметнала около петнадесет години и попадна на име, за което вече знаеше. Ринтоурн, клетникът, който беше начело на Кенвард при започването на клането.
Мрачни спомени нахлуха в съзнанието й при съзирането на името. На този ден бе изгубила дома си, семейството, всичко. Тогава нещо странно привлече вниманието й. Един ред от книгата бе зачертан. Бе изписан с различен почерк от останалите. С известно усилие думите пак можеха да бъдат разчетени, не че имаше полза. Все още не можеше да ги разбира. И още нещо бе странно. Нямаше индикации за кого или върху кого е била изпълнена задачата. Разпознаваше само една дума.
Кенвард.
Умът й усилно диреше отговор. Как? Той й бе казал, че задачата е била по поръчка на Ринтоурн. Бе се случила по същото време като клането. Как би могло да се изпълнява мисия в Кенвард впоследствие? След като не е _имало_ Кенвард. Кралството с това име бе погълнато, а едноименната столица бе срината. Затова ли бе зачертано? И защо нямаше имена? И цена? Поне не такава, която да може да бъде платена в кюлчета. Присъстваше думата, която винаги бе предхождала числата, но този път след нея следваше друго слово. Миранда се прокле, задето не е прекарала повече време в половината на воините. Ако бе го сторила, може би щеше да научи този език.