— Сега да приключил дегизировката ти — рече той.
— Какво има на тези листове? Магии? — попита Миранда.
— Небеса, не! Не съм магьосник. Всяка магия за прикриване само би привлякла _повече_ внимание върху теб. Не, те съдържат новата ти самоличност, най-важната част от дегизировката. Това и инструкциите ти, но те могат да почакат. Кочияшът ще се появи скоро, той ще бъде първият истински тест. Преди това трябва да се заемем с основите.
— Не разбирам.
— Няма смисъл от притеснения. Ще разбереш. Най-често срещаната фраза в описващите те депеши е «бедно, скитащо момиче». Дори и ако съумееш напълно да прикриеш вида си, все още ще отговаряш на описанието. А точно сега си облечена като благородничка. Ако не се държиш подобаващо, ще привлечеш внимание, дори и ако нямаш никаква прилика с търсената девойка. Затова трябва да промениш и маниерите си. И така, започваме от самото начало. Името ти е Алексия Адриана Теселор — започна той.
Миранда наклони глава, опитвайки си да си припомни къде бе чувала това име преди.
— От уесткинсианските Теселори. Това е факт, с който се гордееш неимоверно. Имаш ли възможност, ще го споменаваш не по-късно от второто изречение, в какъвто и да е разговор, а оттам насетне колкото се може по-често.
Миранда кимна. Теселорови бяха изключително богат род от западното крайбрежие на континента, толкова богат, че на практика притежаваха родния си град. Макар да нямаха синя кръв, нямаше командир от Северното съглашение, който да не бе свързан финансово или семейно с рода им. Носеха се слухове, че самата кралска особа имала дългове към главата на рода с разходите за коронацията си.
Дезмър й подаде лист хартия и малка торбичка с бижута.
— Това е родословно дърво с кратко описание на най-известните членове. Запомни го. Боговете знаят, че те са го сторили. Пръстени и огърлици, златни, всички със семейния герб. Сложи си ги. Сега знаеш коя си. Остава да те науча как да _бъдеш_ нея. Слушай. Ще ти дам най-важния съвет, който някога ще чуеш. Има само две неща, нужни за успеха, без значение какво се опитваш да постигнеш: увереност и опит. От двете увереността е от първостепенна важност. Никой — _никой_ — не е по-уверен и убеден в превъзходството си от приказно богатите. Трябва да излъчваш непоносима увереност във всяка една ситуация.
— Като теб — подигравателно рече Миранда.
— Именно — отвърна Дезмър, нарушавайки шегата й. — Дължа всичко, което имам, на — често неоправданата — увереност. А сега, наместо да си повтаряме неща, които вече знаеш, ще направим малък тест. Как се казваш?
— Алексия Теселор — отвърна девойката.
— Алексия _Адриана_ Теселор. Адриана Теселор е твоя баба и е сред най-влиятелните членове на рода. Никога не трябва да пропускаш възможност да изтъкнеш пълното си име. Е, как се казваш?
— Алексия Адриана Теселор.
— Добре. Сега да си представим, че някой се опитва да те командва. И също така си представи, че вършеното от теб е грешно, така че въпросната личност е в правото си да те порицава. Какво правиш? — запита Дезмър.
— Предполагам не се подчинявам — каза Миранда, съпровождайки очевидно грешния отговор с извъртане на очи.
— Ти си Теселор. Какво правиш? — повтори той.
— Подкупвам…?
— По-добре, но не. Престъпниците подкупват. Освен това подкупът е признание, че си в неизгодна позиция.
Миранда се замисли, но не можа да намери отговор.
— Заплашваш. Винаги заплашвай! Самото произнасяне на името ти трябва да е достатъчно, особено ако го произнасяш достатъчно често, което ти ще правиш. Ако не стига, спомени името на някой роднина. Ако случайно попаднеш на безкрайно отдаден на дълга индивид, изричането на названието на семейния патриарх, Вандър Теселор, е достатъчно, за да се респектира почти всеки властник — уведоми Дезмър.
В продължение на около час Миранда бе наставлявана как да се държи в пълна противоположност на диктуваното от сърцето и възпитанието й. Разговорите с подчинените са кратки и директни, винаги под формата на заповеди. Трябва да приема, че всичко, във всяка една ситуация, бива вършено в нейна полза.
Първоначално й се стори невъзможно да реши какво да казва или прави, за да влезе в новата си роля. Но постепенно мислите й се насочиха към една личност, с чието поведение придобиваше все по-голямо сходство. Айна, повелителката на вятъра от Ентуел. Когато започна да отговаря на въпросите по начина, по който феята би го сторила, всичко си дойде на мястото. Първият тест настъпи, когато кочияшът потропа на прозореца. Дезмър тихо се шмугна в скривалището, а Миранда отметна завесата.