Накрая белокосият неохотно предприе друг метод.
— Може би три дни не са достатъчни, за да те науча на тънкостите на покупката на земя, но те уверявам, че за три минути мога да те науча на един безотказен метод да получиш парцела на изгодна цена, без значение дали искат да продават или не. Но не го препоръчвам, защото ще проработи _единствено_ ако носиш със себе си пълната сума, която възнамеряваш да платиш. Което е далеч от практиката в подобни ситуации — именно по тази причина методът работи.
Правило номер едно, винаги се обръщай директно към собственика. Ако подчинените се опитат да се противопоставят, вметни, че става въпрос за цената на земята им и че не търпи отлагане. Няма да ти се наложи да чакаш дълго. Правило номер две, никакво гостоприемство. Даже не влизай в кабинета. Проведи преговорите отвън. Това ти дава предимство, тъй като изважда продаващия извън обичайната му среда и затруднява мисленето. Изтъкни някаква причина, но нека бъде ясно, че винаги вършиш работата си по такъв начин. Може да не ти бъде отговорено с голяма охота, което ни отвежда към правило номер три. Дръж парите, цялата сума, наблизо. Недей да спориш, просто насочи преговарящия към сандъка и му покажи златото. Ще се огъне. Всеки би го сторил при вида на толкова пари.
Правило номер четири, фиксирай максимална цена — в този случай тя е седемдесет хиляди златни монети — и ако другият се опита да я повиши, отвори и останалите сандъчета. Никой не плаща наведнъж. Мисълта за получаване на цялата сума обикновено е достатъчна, за да пропъди логиката. И накрая, правило номер пет. Разкарай го. Разкарай го от земята колкото се може по-бързо, най-добре в края на деня. Рязката промяна не само ще ти осигури земята в най-краткото възможно време, но също така ще създаде и хаос, карайки оставащите да търсят човек, който ще възстанови реда, което ще заздрави управленските ти позиции.
Почти мигновено, каретата спря и Дезмър потъна в скривалището си. Няколко мига по-късно вратата бе отворена и кочияшът я оповести.
— Господарката Теселор — обяви той.
В края на каменливия друм се издигаше имение, което би се вписало идеално в най-заможните части на най-богатите северни градове. Но _изглеждаше_ не на място, разположено върху една от двете сравнително равни площи в инак насечената планина. Як мъж, облечен в различен тип кожи, общото между които бе единствено това, че не се срещаха в тази гора, побърза да посрещне Миранда, докато й биваше помогнато да слезе от каретата.
— Господарке Теселор, какво ви води в скромния ми дом? — запита Лутер Гросмър, собственик на мините, с което и на цялата планина.
Почервенялото като цвекло лице показваше, че не бе свикнал да заема по-ниска позиция от най-важната личност в планината, следователно несвикнал и да бърза.
— Води ме, Лутер, пламенната надежда, че ще съм в състояние да поставя този скромен дом под не толкова скромна управа. Моята собствена — изрече тя. Дезмър бе подчертал да се обръща към него на малко име. Това видимо наруши равновесието на Гросмър.
— Искате да направите оферта? — запита той с вдигната вежда.
— Искам да закупя мините — поправи го Миранда.
— Несъмнено съм склонен да обсъдя предложението. Заповядайте вътре, разполагам с превъзходно вино… — предложи собственикът.
— Няма нужда. Ще го обсъдим тук или изобщо няма да дискутираме — настоя девойката.
— Със сигурност бихте се чувствали по-удобно вътре. Бих могъл… — поде отново Гросмър.
— Никога не се чувствам удобно под покрив, който не притежавам, Лутер. А и преговорите ще бъдат кратки — рече Миранда, вживявайки се добре в ролята си — и за свой срам, наслаждавайки се.
— Не бих си и помислил да ви лиша от гостоприемството на… — не се отказваше нахалният стопанин.
— Твърдоглавата ти настойчивост да ме отведеш вътре започва да ме навежда на мисълта, че има нещо в предприятието ти, което не би искал да видя. _Има_ и други мини, добри ми сър — сухо каза девойката.
— Не, не. Разбира се. И тук става. Насред великолепието на мините ми. Хачет, маса и два стола, също и документите — бързо нареди Гросмър.
Слабоват мъж със змийски черти, стоящ покорно до господаря си, бързо се отправи към имението. Докато се приближаваше към вратата, друг мъж се бе отправил по страничната алея към нещо, което приличаше на голяма барака с инструменти. Хачет му направи знак да дойде моментално и двамата изчезнаха в огромното имение.