Бързо провери туниката си. Зъбът на Лейн все още се намираше в подгизналия й джоб. В пристъп на гняв бе успяла да го избие от устата му. Малтропът й го бе подарил, за да й напомня за изпитаната тогава ярост. Девойката извади зъба от джоба си и от парче превръзка изработи торбичка. С помощта на нишка я окачи на врата си. Отново завърза торбата. Време беше да потърси изход.
Заставайки колкото се може по-сигурно върху донякъде нестабилната скална площадка, Миранда огледа позицията си. Върху стената чернееха множество отвори. Болшинството от тях бяха прекалено малки, за да представляват изход, а и всички се намираха много нависоко. Звукът на гръмовните струи се бе променил — вече се разплискваха върху натрупана вода, а не шуртяха както преди срещу скалите. Дъното на пропастта вече бе покрито. Макар нивото на водата още да не се бе вдигнало до обсега на светлината й, пътуването насам недвусмислено бе показало, че нещата няма да останат така задълго. Още първият й избор трябваше да е правилен, в противен случай щеше да се озове в задънен проход, в който вече нахлува вода.
— Мин, ето още една работа за теб. Искам да потърсиш миризмата на Лейн. Имал е преднина, но съм готова да се обзаложа, че водата ни е помогнала да я стопим.
Още преди Миранда да е изрекла думите си, Мин вече лазеше по стената. Душеше и показваше език, обхождайки последователно всеки отвор. Не след дълго се върна и подуши кесийката около врата на девойката.
— Значи страховете ми се потвърждават. Вероятно сме били отдалечени от най-бързия или най-безопасния път, така че между нас и Лейн има половин планина. Най-добре да измислим друг план — рече тя, галейки дракончето като награда за проявените усилия.
Миранда се съсредоточи. Лишена от острото обоняние на Мин, не бе сигурна какво точно да я накара да намери. Накрая реши.
— Искам да потърсиш свеж въздух, а ако не — някакво животно, което се среща извън пещерите. Ако тук има такива и са излезли, можем да последваме тяхната диря.
Дракончето мигновено отърча. Създанието действително бе надушило такава миризма по време на търсенето на Лейн. Ловко се изкачи до широк отвор над главата на Миранда и се шмугна вътре. Муцуната й изникна отвътре, сякаш изненадана, че Миранда още не се е присъединила към нея. Стената бе насечена с множество загладени цепнатини. Идеална за катерене. Но рязкото пътуване и внезапният му край бяха оставили девойката далеч не в най-подходящото за целта състояние. Мина повече от час бавно, предпазливо изкачване, преди момичето да е достигнало до отвора. Очакващото я там в никакъв случай не спомогна за подобряване на настроението. Таванът на тунела бе толкова нисък, че на практика трябваше да лази. Въздъхвайки тежко, Миранда пое по прохода.
Мин я водеше, развълнувана накрая да се окаже толкова полезна. За щастие тунелът се раздели няколко пъти, накрая разширил се достатъчно, за да позволи да бъде прекосен в по-удобна стойка. От полза бе и фактът, че Мин беше открила отвеждащ нагоре проход. Ако водата се промъкнеше и тук, щеше да й отнеме повече време да ги достигне. В чернотата на тунелите времето минаваше бавно. След вървене, продължило достатъчно, за да изцеди почти цялата енергия от краката й, девойката започна да усеща миризмата, която бе достатъчно остра, за да може дракончето да я проследи. Това означаваше, че приближаваха към позната част на пещерите, макар и не най-приятната. След още няколко минути се озоваха в подземна зала, изпълнена с цвърчене и отвратителна воня. Огромна колония прилепи живееше тук.
За отврат на Миранда, стомахът й изкъркори. При последното си посещение тук умираше от глад. Тогава я бе придружавал Лейн и двамата се бяха подкрепили с по неколцина от крилатите създания. Без предвидливостта да си вземе храна, Миранда не искаше да мисли в какво състояние щеше да се намира след още ден пътуване. Въпреки това реши, че следващото хранене ще се проведе под открито небе. Мин не бе толкова придирчива. Мигновено се издигна във въздуха, за да похапне, карайки Миранда да потърси прикритие от последвалата крилата вихрушка.