Малтропът застина и вдигна меча си. Изписаните по острието руни засияха като въглени и ивица от черната вълна изчезна, но пролуката не бе достатъчно широка, за да може Лейн да избегне изцяло мрачината. Мин, която знаеше, че зъбите и ноктите й няма да имат ефект, скочи зад Миранда. Младата магьосница се опита да издигне бързо защитно заклинание и размаха жезъла по подобие на Лейн. Чернотата блъсна бледия щит и го разтроши. Тояжката отрази още малко, оставяйки само тънка струйка, която облиза крака й.
Усещането бе изцяло ново — и много мъчително. Чернотата оставяше след себе си усещане за студ и вцепеняване, докоснатото отказваше да й служи. От по-дълбоко, отвъд тялото, някъде от душата, долетя раздираща болка, сякаш мрачината подкопаваше самия й дух. За разлика от обикновена рана, която можеше да бъде загърбена, тази болка се бе вкопчила в съзнанието й и не искаше да я остави. Усещането бе ослепяващо.
Страданията бавно я оставиха, макар вкочанението да не изчезна. Девойката отвори очи и откри, че е паднала на земята. Мин, избегнала черната вълна, беше отгоре й, отдавайки й вниманието, което младото момиче не бе получавало, откакто бе станало Теселор. Когато вълната мрачина се разсея, Ардън бе изчезнал. Лейн, видимо незасегнат, бързо влезе в имението. Дезмър се бе прикрил по-рано вътре и също беше невредим. Двамата с Мин помогнаха на Миранда да влезе. Отидоха във всекидневната, първата стая, която имаше годна за заключване врата.
— Ардън е понаучил някои нови трикове. Не мисля, че е в състояние да прави заклинания. Трябва да е новото оръжие. Откъде ли е намерил оръжие, което притежава активна магическа атака? Дори _аз_ не съм открил начин да го сторя! — рече Дезмър с небрежен тон, обръщайки се към Миранда. — Добра работа с _твоето_ заклинание, между другото. Не бих си помислил, че го притежаваш.
— Оръжията ти се нуждаят от работа — рече Лейн.
Сега, когато бяха далеч от любопитни очи, ясно се виждаше, че малтропът не бе останал непокътнат. Една от ръцете му бе сгърчена като мъртъв паяк и се тресеше неконтролируемо. Бе седнал, което издаваше, че нещо с краката му също не е наред. Дезмър се впусна в защита на оръжейните си процедури, изреждайки различни оправдания за непълната защита от заклинанието, макар накрая да призна, че трябва да продължи проучванията си в тази област. Миранда се канеше да предложи помощ на Лейн, когато осъзна, че още не се е погрижила за своите наранявания. Съсредоточи ума си върху тях. Междувременно Лейн затвори очи. Дишането му се забави, почти спря. Много бавно треперенето спря и пръстите му се отпуснаха. По времето, когато Миранда бе възвърнала възприятията в крака си, Лейн се бе възстановил напълно и дишането му бе започнало да се нормализира.
— Страхувам се, че не разполагаме с много време да си ближем раните — каза Дезмър, поглеждайки нервно през прозореца. — Каквото успя да измъкне Ардън толкова бързо, със сигурност би могло…
На вратата се почука. Лейн моментално се измъкна през задната врата, последван от Дезмър, който бързо прошепна на девойката да отвори и да извика за помощ при нужда. Мин бе извлечена от стаята. Миранда си взе жезъла и нестабилно се приближи към вратата. Вече не знаеше какво да очаква. Държейки кристала на нивото на очите си и подготвяйки заклинание, девойката отвори. Удо.
— Господарке Теселор, какво се е случило! Навсякъде лежат мъртви войници, входната врата е натрошена — рече той.
— _Удо_ — облекчено изрече тя. — Сам ли си?
— Да.
— Влез, моля — рече девойката.
Той го стори и затвори вратата след себе си.
— Удо… Трябва да вървя.
— И аз предположих нещо подобно, господарке Теселор — отвърна той.
— Там… аз не… беше Червената сянка — рече тя, съставяйки достоверна история в ума си.
— Червената сянка, господарке? — смаяно запита той.
— Да. Той… дойде да ме убие. Елитните го бяха последвали и се бориха храбро, отблъсквайки го с цената на живота си — рече тя, надявайки се кратката и опростена история да прозвучи правдиво.
— Не мислех, че би се появил на подобно място — каза Удо.
— Където има някой Теселор, твърде вероятно е да се появи и чудовището. Трябва да вървя — веднага, преди да се е върнал. Можеш ли да се справиш с управлението и сам?