— Добре тогава. Нека видим чии играчки са по-смъртоносни, онези на армията или моите — каза Дезмър.
Внимателно повдигна стъкленицата. Тя бавно повдигна кристала. Лейн се отдръпна. Когато Миранда видя асасина да прибира меча си и да започва да се оттегля, девойката разбра, че освен ако не бъде сторено нещо драстично, фанатичните елфи ще се унищожат един друг. Без да мисли, Миранда се втурна помежду им. Обърна се към Дезмър да го помоли да спре и мигновено бе заловена в гръб.
— Какво правиш!? — каза Дезмър.
Лейн отново изтегли оръжието си.
— Съжалявам, но това е нещо, което трябва да сторя — каза Миранда, докато Тригора започна да я отдръпва.
Лейн скочи напред, готов да повали Тригора и да освободи Миранда. В разстояние на по-малко от един удар на сърцето, главата на девойката се изпълни със стотици объркани мисли. Накрая, движена повече от инстинкт, отколкото от разум, тя използва същото заклинание, с което бе блъснала Ардън вчера. Вятърът удвои силата си и рязко промени посока. За щастие резултатът не бе толкова яростен като снощния, но бе достатъчен, за да спре атаката на малтропа. Телоран успя да направи още няколко стъпки в снега, достатъчни да скрият спътниците, които допреди малко бяха защитавали Миранда. Червеникав силует проряза снежната стена. Миранда се примоли Лейн да не е скочил отново, защото макар да разполагаше със силата да го отблъсне отново, не бе сигурна дали щеше да се насили да го направи. Но бе далеч по-лошо. Мин я бе последвала. В очите на животинката имаше гняв, страх и объркване.
— Мин, не — рече Миранда, ронейки сълзи, които застиваха с леден пукот върху бузите й.
Опита се внимателно да избута дракончето, но талисманът на врата й я предпазваше.
— Моля те, Мин! Остани с Лейн. Съжалявам. Ще се върна и ще те намеря, обещавам, но сега те моля да ме пуснеш — примоли се девойката. Видя как ръката на Тригора стиска меча по-силно. Ако зверчето се доближеше още, оръжието нямаше да остане неподвижно.
Мин застина, треперейки от студ и мъка. Всичко в нея й казваше да продължи да я следва, за да спаси единствения човек, за когото я бе грижа, но същият човек й казваше да остане. Щом Миранда искаше това, така щеше да бъде. Благородното създание стоеше и гледаше как закрилницата й изчезва през снега. Когато Миранда не се виждаше повече и далечното хрущене на подкови затихна, тя се обърна с копнеж към Лейн, който стоеше до нея. Той също не я бе последвал. В очите му имаше нерешителност.
— Не тръгвай след нея — каза Дезмър, приближавайки се към тях. — Тригора ме познава добре. Знае, че ако не плати, ще си има проблеми. Ще знае къде да ни намери.
Поглеждайки към стъкленицата, Дезмър я запрати в снега. Тя изчезна някъде в бялата пелена, но ярки проблясъци синьо и червено оцветяваха бялата покривка в продължение на минута, предизвикани от съдържанието й.
— Това бе антиподът. Не го бях тествал преди. Трябваше да преобърне температурата на всичко, което докосне. Интересно. Изглежда продължава да прави това, докато маната не бъде изчерпана. Замръзване, изгаряне и пак отначало. Представяш ли си колко ефикасно може да бъде върху жива цел? — рече той, макар Лейн вече да се бе отправил към убежището, следван от дракончето. Дезмър постоя за миг, преценявайки възможностите, сетне закрачи.
* * *
Миранда бе хвърлена върху гърба на кон и след миг вече се носеше напред. Двете със «заловителката» й хвърляха нервни погледи назад, дори и когато четирима Елитни изникнаха от снега, за да се присъединят към тях. След минути стигнаха пътя, където Миранда и останалите бяха оставили конете си ден по-рано. Продължавайки по друма, скоро пред тях изникна заплашителен силует, добре познат на девойката. Черна каруца. Тригора скочи от коня и разтвори капака. Сетне се обърна към Миранда.
— Жезъл! — поиска тя.
Миранда й го даде. Бързо бе хвърлен в задното отделение. Девойката понечи да го последва.
— Не! — бързо я смъмри Тригора. — В купето с мен.
Отвори вратата и блъсна Миранда вътре. Стоящият на пост до каретата войник вече се бе покатерил върху коня, който бе яздила Телоран. Тригора опря крак на стъпалото и се обърна към хората си.
— Слушайте! Никакво спиране, докато не се озовем във форта. Бързината няма да е достатъчна, ако звярът реши да ни последва. При най-малкия намек за появата му ще се изправим срещу него заедно! Не го нападайте поединично! Каретата ще продължи без нас! Вече е убил прекалено много от другарите ви. Преди острието му да ви докосне, то вече ще е обагрено с моята кръв, в това ви уверявам! — изрече тя, преди да влезе в каретата.