Гледката я накара да си припомни нещо. Нещо, което някой бе казал. Пазете се от тези, които носят злато… лицето й трябва да бе издало нещо, защото Тригора наруши дългото мълчание.
— Какво има? — това бе заповед, не въпрос.
— Нищо… сетих се за нещо, което един старец каза.
Девойката реши, че за момента ще е най-добре да запази мълчание. Изтощението и слабостта от глада й позволиха да се унесе, въпреки неудобните върви и тресенето на каретата. Не беше пълноценен сън, но пак бе по-добре от нищо. Периодично изплуваше от дрямката си, докато не бе разбудена от резкия край на пътуването.
— Затвори очи — нареди Тригора.
— Защо?
Вратата бе отворена рязко и светлината немилостиво жилна привикналите към мрачина Мирандини очи. Телоран слезе, двама от съпровождащите ги Елитни извлякоха девойката навън. Тя се олюля, забравяйки, че ръцете й са вързани, когато понечи да се подпре на каретата. Телоран я улови.
— Поеми си дълбоко дъх. Това може да е последният път, в който ще вдишаш свеж въздух — предупреди тя.
Очите на Миранда се приспособиха и тя се огледа. Намираше се в градина, стриктно почистена от снега, заобиколена от ниска, яка стена. Изпълваха я редици войници. Носеха обикновени редови брони, които изглеждаха грубовати в сравнение с доспехите на Елитните. Не се виждаше ничие лице, всички бяха спуснали забралата си. В центъра се издигаше квадратна каменна сграда, която изглеждаше прекалено малка, за да заслужи такава отбрана. Девойката бе отведена вътре. Вратите бяха отворени от двамата постови, застанали мирно.
Вътре бе пълен мрак, не се виждаше и искрица светлина. Едва привикналите към светлото очи трябваше отново да пронизват чернотата. Скоро Миранда можа да различи бледо сияние, излъчващо се от кристала в нашийника й. Бледосинята светлина превръщаше мрака в сбор размити форми.
— Затвори очи — нареди Телоран.
Миранда бързо се подчини. Разнесе се познатото съскане на запалвана факла. Момичето предпазливо погледна. Танцуващата жълта светлина огря картина, която девойката предпочете да бе останала скрита. Постройката имаше една-единствена стая, като пространството биваше нарушавано единствено от издигащите се колони. Решетки обгръщаха стените, оформящи десетки килии, до една празни. Отправиха се към арка, иззад която се виждаха спускащи се стълби.
Те отвеждаха само до долния етаж. Следващото стълбище се намираше в другия край на помещението. Това правеше невъзможно бързото преминаване през подземията. Всеки етаж трябваше да бъде прекосен изцяло. Миранда бе отвеждана все по-надолу, в някои от килиите вече съзираше затворници. Хвърли поглед към пленниците. С всеки нов етаж у девойката се засилваше впечатлението, че е виждала тези лица й преди. Някои изглежда също я разпознаваха. Имаше и неколцина, чиито погледи говореха за нещо по-силно от просто разпознаване. За краткото време, в което факлата осветяваше ликовете, чертите им показваха шок, гняв и омраза. На всеки етаж имаше поне по един, който с енергични викове призоваваше за проливането на кръвта й. Съпровождана от ехото им, Миранда затвори очи и се остави да бъде отведена. Накрая се озова на етаж, където не последваха викове. Девойката отново погледна.
Това трябва да бе последният подземен етаж, разположен дълбоко под повърхността на земята. Бе със същата големина като предишните помещения, но нямаше килии. Всъщност бе празен. Имаше само два стола, куп вериги, маса и разпитвач. Ардън. Изглежда не бе сменил опустошената броня, която бе носил при последната им среща. Алебардата му бе подпряна в ъгъла на стаята, далеч от блясъка на факлата, но предадена от сияние, идентично на онова от нашийника на Миранда. Появилите се преди, за кратко интелект и яснота сега представляваха постоянна част от лика му. Появата на девойката прибави към комбинацията и развеселено доволство.
— Успя да я заловиш най-накрая? Великолепно. А оръжието?
— Не го носеха. В името на навременно и сигурно придобиване, смятам плащането на откупа за най-добро действие.
— Разбира се. Ако бяхме им занесли дължимото преди останалите отряди да се намесят и развалят нещата, щяхме да сме си спестили значителен период време.