— И животи — прибави Телоран.
— Животите са евтини, времето е безценно — каза Ардън без следа от шеговитост. — След като похарча малко от този неизмерим артикул с първата ни награда, двамата с теб ще се погрижим за придобиването на втората. Върви. Остави торбата, а ако този жезъл е неин, остави и него. С грубата сила се приключи, сега е време за умения.
Генерал Телоран затръшна вратата на излизане. В стаята останаха само Ардън и Миранда. Той се поусмихна.
— Седни. Отпусни се.
Миранда седна.
— Страхувам се, че няма да мога да се отпусна, докато ти си наблизо. Не и след като се опита да ме убиеш.
— Извинявам се за това. Не можах да разпозная лицето ти. Добре беше, че бившите ти заловители те изкопчиха от мен. Сред колегите ми щеше да избухне голямо брожение, ако те бях убил, преди да съм преценил полезността ти. За тази цел — рече той, вземайки торбата й, преди да се настани на другия стол и да се приведе напред, — да те погледнем.
Нелепо, докато изричаше това, затвори очи. След няколко мига кимна замислено.
— Порядъчна магьосница. Предимно елементална със сносна доза целебно умение и щипка езотерика. Нищо специално, но… порядъчно — рече той. Започна да изважда неща от торбата и да ги поставя върху масата.
— Кой ти каза това? — попита Миранда.
— Никой. Виждам. Надушвам, дори усещам. Имаш хубава, плътна аура около себе си, духовете изглежда те харесват. Отдават ти особено внимание. С известен опит би могла да се превърнеш в забележителна сила, както показа малката ти демонстрация край мините. Ще трябва да се погрижа за по-добър нашийник.
— Да оставим това! Можеш да ме развържеш, няма нужда от нашийник. Зная какво искате и искам да ви помогна — каза девойката.
— Така ли? — запита Ардън, повдигайки вежда и поставяйки кинжала й върху масата. — Това е интересно. Кажи ми, какво искаме?
— Искате да намерите Избраните! Бранта раздира света, а вие знаете, че Избраните започват да се появяват, за да й сложат край. Искате да ги намерите и да ги събере, за да престанат веднъж завинаги тези сражения.
— Каузата ни е възможно да се интерпретира и така. Но за какво си ми _ти_?
— Защото имам роля в това, в пророчеството!
— Ти си Избрана? — запита той, повдигайки вежди.
— Не, но мога да ги намеря.
— Избраните ще се намерят сами — поправи я Ардън.
— Не, пророчеството се променя. Със собствените си уши чух духовете да го казват.
— Няма как да ги чуеш с ушите си.
— Говореха чрез устата на пророк.
— Всички пророци на север от фронта служат в Съглашенската армия. Нямам как да си чула пророк — а дори и да беше, ние също щяхме да узнаем — отвърна той, изгубил интерес към Миранда и продължавайки да се рови в торбата.
— Той не беше… слушай, защо спорим? И двамата искаме едно и също! — настоя тя.
Ардън не й обърна внимание, поставяйки на масата превръзки и стъкленици, поклащайки глава в развеселено учудване, докато прочиташе етикетите им.
— Ама че дефектна работа — рече той на себе си.
— Развържи ме и ще ти покажа! Имам Белега, Белега на Избрана, върху лявата си длан.
— О, да, добре съм запознат с този факт. Ръцете остават завързани — каза той. Бе стигнал до книгата, която бе взела от рафтовете на Лейн.
— Това не доказва ли нещо? Не доказва ли, че имам някакво призвание?
— Вероятно. Това предстои да бъде определено — разсеяно отвърна Ардън.
— Разчиташ ли нещо от това? — запита Миранда, внезапно сполетяна от надежда, че поне един от въпросите ще се изясни.
— Да. Всичко. Всъщност дори смятам, че прочетеното ще ми послужи веднага.
— Има страница, точно след средата на книгата, където има зачертан ред. Намери го! Кажи ми какво означава! — настоя тя.
— Макар да нямам навика да правя услуги на затворниците си, няма да е нужно да отварям до страницата, за да ти кажа какво пише.
— Какво искаш да кажеш?
— Ще пише «Платете ни пълната цена и можете да я задържите. Мечът ще бъде даден на куриера след разплащане. Оставете златото на следното място.» Следват насоки, би ли желала да ги чуеш?
— Че защо ще казва това? — объркано запита девойката.
— Защото същото е изписано на всички останали страници — рече той, показвайки й книгата.
Двете страници, които можа да види, както очевидно и останалите, които не можеше, съдържаха въпросното съобщение, написано на северен език от ръката на Дезмър. Очевидно бе взел откраднатата от нея книга и я бе сменил с тази.
— Любопитен съм, но това няма да остане дълго така, уверявам те. След момент всичко ще бъде ясно — рече той, изправяйки се и минавайки зад нея.
— Какво правиш? — запита Миранда.
— Подготвям се да започна разпита.