Тя се изправи на крака, обгърната от море плащове. Те я сграбчваха и замахваха към нея, но не нападаха. Мин щракаше с челюсти и размяташе опашка, но създанията оставаха непокътнати. Тъй като не бяха получили нареждания относно дракончето, наметалата не му обръщаха внимание. Девойката направи вял опит да съсредоточи ума си за заклинание, довел единствено до строполяването й от умора.
Дезмър се изправи и се втурна към нея, размахвайки два кинжала със средна големина, които бе измъкнал от скритите кании. Движенията му бяха изцяло фокусирани върху това да държи носещите се плащове настрана, вместо да ги убие. Създанията умееха да замахват светкавично и да се отдръпват с едно-единствено плавно движение, което не бе по силите на никое същество с нозе, оставайки незасегнати от остриетата му. С всяка негова крачка ставаха все по-дръзки и по времето, когато белокосият достигна Миранда, вече бе получил немалко белези, без да е съумял да унищожи и едно наметало. Полуелфът сграбчи момичето, мятайки го на рамото си. Мин започна да хапе плащовете, които се опитаха да се доближат.
— Разчисти път до форта! — нареди Дезмър, който същевременно получи болезнен удар по гърба.
Дракончето не го стори, докато Миранда немощно не повтори заповедта. Мин светкавично скочи пред Дезмър. Изстреля мощна струя от огнения си дъх — пред нея нямаше приятел, когото да се притеснява, че може да засегне. Плащовете бързо се пръснаха. Пламъците мигновено погълнаха всички от текстилните демони, до които достигнаха, разпръсквайки ги димящи в различни посоки. Докато Дезмър бавно крачеше към постройката, периодични огнени изблици не позволяваха на плащовете да се приближат.
Лейн бе получил повече удари по гърба и краката, отколкото можеше да понесе. С три резки скока се озова от другата страна на жената. Тя бързо се обърна, но малтропът бе насочил вниманието си към плащовете. Тази маневра му бе предоставила няколко мига безопасност от огромното чудовище, което заобикаляше господарката си, за да го достигне. Лисугерът замахна с цялата си сила и разсече трите плаща, които го нападаха. В мига, в който острието срещна тъканта на врага, се случи нещо невъобразимо.
Фучащият из полето вятър бе не по-малко силен от предната снежна буря, но сега избухна с мощ, която трябваше да е откъснала Лейн от земята. Наместо това нито косъм от главата му не потрепваше, а вилнеещата около му вихрушка грабеше леда и снега от земята с пълни шепи. Лейн не отдели внимание на странния феномен, тъй като дори и този вихър не бе в състояние да спре огромния драгойл, който атакуваше. Малтропът затича към стените на форта със скорост, надминала дори и предишното му постижение.
Уви, останалите, които почти бяха достигнали до него, не разполагаха с подобна мистична защита. Дезмър трябваше да се бори за всяка крачка, а Мин забиваше нокти в земята.
Тропотът на хвърлилото се в нападение чудовище се усили.
Дезмър достигна вратите на стената и спря. Неестественият вятър ги караше да се размахват яростно, подобно на кепенци по време на буря. Стенанието на дървото и скърцането на пантите се чуваха ясно дори и при воя на вихъра. Нямаше как да подирят убежище вътре. Зад тях имаше десет плаща, забили нокти в земята по подобие на Мин, пълзейки към тях като насекоми. Внезапно една от вратите застина, преди едва ли не умишлено да се отскубне от пантите и да полети към Лейн. Малтропът успя да отскочи. Същото не можеше да се каже за преследващото го чудовище, което бе повалено от удара.
Дезмър влезе в двора на форта и остави Миранда на земята толкова внимателно, колкото позволяваха обстоятелствата. Вятърът утихна с влизането на Лейн — или поне така изглеждаше, докато тримата не се обърнаха, за да отбраняват входа. В действителност — ако подобна дума можеше да бъде употребена с оглед на нереалните събития — вятърът се бе отдръпнал от форта, съсредоточавайки се върху оставащите врагове. Ако преди бе имало съмнение, че някаква мистична сила им помага, сега доказателствата бяха неопровержими.
Плащовете упорито се вкопчваха в земята, спирайки настъплението си, но отказвайки да отстъпят. Драгойлът още не се бе възстановил от сблъсъка с вратата. Единствено жената, която бе издигнала високо сияещата алебарда, бе недокосната.
— Какво става? — викна Миранда, правейки неуспешен опит да се изправи на крака.
— Не зная — рече Дезмър с удивено изражение, докато наблюдаваше случващото се.