Зад стената на форта Дезмър помагаше на Миранда да се изправи на крака. С помощта на неговото рамо и своята тояжка, девойката бе в състояние да върви. Лейн държеше меча си в готовност, все още несклонен да се довери, на каквото им бе помогнало.
— В пророчеството може и да има нещо вярно — призна тихо Дезмър, докато тримата се отправяха към неземното създание.
Живата статуя се обърна към тях. За миг настъпи тишина. Повърхността на тялото й бе гладка като мрамор и представляваше едно цяло. Имаше формата на жена, но чертите бяха само загатнати. Лицето нямаше уста, само лека издутина показваше мястото на носа. Белегът, стоящ върху меча, гърдите на Лейн и дланта на Миранда, ясно личеше върху челото. На мястото на очите стояха бели сфери, които излъчваха слабо сияние. Погледът й бе насочен върху Лейн, немигащ и нетрепващ. Сияещите очи се присвиха, увеличавайки светлината си.
Лейн внезапно отстъпи и изтегли оръжието си.
— Какво има? — запита Миранда, притеснена от демонстрираната враждебност.
Лейн не отговори. Наместо това пристъпи напред, показвайки ясно, че е готов да използва меча, който държеше. Сиянието в очите на създанието угасна. Тя бавно издигна каменните нокти, които само преди мигове бяха накълцали каменния драгойл. Малтропът се напрегна, готов да напада или да се защитава. С едно плавно, решително движение, създанието прокара пръст по острието. С дълго иззвъняване събра няколко капки от кръвта на убитата жена. Почти мигновено започна да настъпва промяна. Кръвта потъна през липсващи преди пукнатини в пръстите. Напуканото се разшири и се съедини, карайки тънки каменни люспи да започнат да се отронват.
Отдолу изникна нещо, което наподобяваше розова и здрава… плът.
Промяната продължи. Отлюспването плъзна нагоре по ръката, ускорявайки темпо. На места люспите увиснаха във въздуха, съединявайки се и променяйки, приемайки текстурата на плата, който жената бе носила. Скоро около създанието висеше дреха, която обви раменете на почти изцяло човешката фигура пред тях. Качулката се вдигна сама, скривайки лицето едновременно с изчезването на последните каменни люспи. Ръцете на създанието, с вече съвършена прилика на тези на поваления враг, се вдигнаха към качулката и я отметнаха.
Приликата бе пълна, включително и дългата кафява коса. Ако тялото още не лежеше пред очите им, щяха да сметнат, че противницата им отново е съумяла да се надигне от отвъдното.
— Справи се добре, Избрани — каза създанието. — Впечатлена съм от умението ти да се сливаш с по-низшите създания.
Съществото се приближи към Лейн. Той стискаше здраво меча, насочил острието към гърлото на жената, държейки я на разстояние.
— Какво _си_ ти? — успя да промълви Дезмър, който все още я гледаше смаяно.
Жената не го удостои с внимание, насочила взор към малтропа.
— Отговори! — заповяда Лейн, приближавайки меча на косъм до гърлото й. Избраната не изглеждаше впечатлена.
— Нямам навика да удостоявам питанията на смъртните с отговор. Ще отговоря на теб, ако желаеш — каза тя.
— Стори го! — изръмжа лисугерът.
— Аз съм като теб. Пазител на този свят. Аз съм Избрана.
— Защо си тук? — пожела да узнае Лейн.
— За да се присъединя към теб в битката срещу врага.
— Не съм искал, нито се нуждая от помощта ти.
— Нито пък аз, но е отсъдено от силите, които направляват цялото съществуване, че трябва да бъде така.
Лейн си пое дълбоко въздух.
— Оцелелите войници се връщат — рече малтропът, оглеждайки околностите за най-удачния път за бягство.
— Устроеното от нея шоу вероятно е привлякло всички войници от тук до хоризонта — вметна Дезмър.
Лейн му заговори на странен език, който Миранда бе чула в Ентуел. Белокосият кимна.
— Трябва да вървим, веднага — рече Лейн.
— Съгласен — каза Дезмър. Миранда също изрази единомислие.
— Не се _страхуваш_ от тези животни, нали? — запита жената, а в гласа й долетя нотка на презрение.
— Не искам да се разправям с тях. Не и сега — отговори Лейн.
— Ммм. Да. Тогава да вървим — каза жената.
— Ти няма да дойдеш с нас — изрече малтропът, поемайки бързо на запад.
Мин дотича до Миранда, която в момента биваше подпомагана да върви от Дезмър.
— Трябва. Такава е съдбата ми.
— Лейн, трябва да й позволиш да се присъедини към нас. Тя е Избрана — подкрепи я Миранда.
— Тези създания използват думата… Лейн… — рече жената.
— Това е името му — обясни девойката.
— Уведоми смъртните си да не разговарят директно с мен. Не одобрявам присъствието им. Самият факт, че си им позволил да те назовават по начина, по който назовават себе си, говори предостатъчно, че си прекарал прекалено много време сред тях. Ти си Избран, не бива да позволяваш да бъдеш снижаван до тяхното ниво.