Онези от морската пехота, Белия дом и Секретната служба, които не бяха достатъчно високопоставени, за да обикалят с президента, около двадесетина души, се разхождаха безцелно покрай хеликоптерите или пиеха кафе в двата стъклени офиса от двете страни на вратите.
Скофийлд се изуми от размерите на хангара.
Беше невероятен.
Простираше се поне на сто метра навътре в планината и вътрешността му бе равномерно осветена от ярки халогенни лампи. По цялата дължина на тавана имаше релсова транспортна система. В момента в двата й края висяха два огромни дървени кафеза.
В дъното срещу вратите към пистата имаше съвсем отделна двуетажна сграда, която заемаше цялата ширина на хангара. Ъгловите прозорци на втория й етаж бяха издадени така, че да гледат към пода.
В нишата под втория етаж до северната стена на хангара имаше малък пътнически асансьор.
Двата президентски хеликоптера бяха единствените летателни машини в хангара. Тук-там се виждаха най-обикновени бели влекачи — всъщност Скофийлд беше използвал два от тях, за да вкара хеликоптерите.
Най-впечатляваща от всичко обаче беше масивната квадратна елеваторна платформа за самолети в средата на помещението.
Размерите й бяха потресаващи, както и тези на двата хидравлични елеватора от двете й страни.
Платформата беше седемдесет на седемдесет метра и беше достатъчно голяма, за да качи дори самолет за радарно засичане Боинг 707 АУАКС — с все десетметровия въртящ се купол на опашката.
Платформата се поддържаше от скрити хидравлични системи и заемаше почти цялата централна площ на хангара. Подобно на обикновените самолетни платформи в североизточния край на тази също имаше отделна миниплатформа, която можеше да се използва независимо от голямата. Тя се придвижваше по релси, монтирани на стената на елеваторната шахта, а не с помощта на телескопичната хидравлична система на основната платформа — нещо като платформа в платформата, ако можеше да се каже така.
Но днес персоналът на Обект 7 беше включил в действие цялото шоу.
Скофийлд стоеше на ръба на бетонната шахта и гледаше как голямата платформа се спуска и фигурите на президента, деветимата му охранители от Секретната служба и високопоставените им гидове от ВВС се смаляват все повече и повече.
Докато Шейн Скофийлд стоеше в средата на просторния хангар и наблюдаваше шахтата, един друг човек наблюдаваше него.
Наблюдаващият се намираше в тъмния контролен център на Обект 7 на горния етаж на вътрешната сграда, образуваща източната стена на хангара. В стаята имаше още четирима униформени оператори, които говореха тихо в микрофоните си.
— … Звено Алфа, покрийте общото помещение на ниво 3…
— … Звено Ехо предлага да неутрализират разузнавателния отряд на Найтхоук Три отвън до аварийния изход. Откриха втория отряд. В момента Ехо паркират хеликоптера им в единия от външните хангари. Като свършат, ще се върнат в главния хангар…
— … Звена Браво и Чарли да останат в главния хангар…
— … Звено Делта докладва, че са заели позиция…
— … Секретната служба се опитва да се свърже с основния си отряд на ниво 6. Симулираният сигнал ОК очевидно продължава да работи…
Майор Кърт Логан се приближи до фигурата в мрака.
— Сър. Президентът и охраната току-що влязоха в ниво 4. Всички звена са на позиция.
— Добре.
— Да действаме ли?
— Не. Нека си направи обиколката — каза мъжът. — Преди да започнем, трябва да свършим още нещо.
— Добро утро.
Скофийлд се обърна и видя усмихнатите лица на Либи Гант и Майката.
— Здрасти.
— Ралф още ти е сърдит — заяви Майката. — И иска реванш.
Ралф беше съпругът на Майката — добродушен дребосък с физиономия като ухилена луна и безгранична поносимост спрямо ексцентричното поведение на жена си. Беше шофьор на тежкотоварен камион и имаше собствен „Мак“ с осемнадесет колела и рисунка на пронизано от стрела сърце и думата „Майка“ по цялата дължина на ремаркето. Нисичкият и вечно усмихнат Ралф бе жива легенда сред общността на морските пехотинци.
Освен това беше горд собственик на ново барбекю и преди две седмици на задължителния неделен обяд при Майката беше обявил на Скофийлд състезание по баскетбол на коша в задния двор. Скофийлд го беше оставил да победи и Ралф го знаеше.
— Хайде да е другия уикенд — отвърна Скофийлд. — Ами ти? Как мина вчера прегледа на крака?
— Сензационно, само това мога да кажа. Движението е напълно свободно и мога да тичам толкова бързо, колкото преди. Докторите май са много доволни. Мамка му, казах им, че миналата седмица съм изкарала 275 точки на боулинг, но те изобщо не се впечатлиха. Вече съм половин машина и искам нова позивна — шибания Дарт Вейдър.