Скофийлд се засмя.
— Добре, Дарт.
— Шомпола пак ли ти създава проблеми? — попита сериозно Гант.
— Както обикновено — отвърна Скофийлд. — Ей, честит рожден ден.
Гант се усмихна.
— Благодаря.
— Нося ти подарък. — Скофийлд бръкна в джоба на куртката си. — Не е кой знае какво, но… — Той се намръщи и опипа джобовете си. — По дяволите, мислех, че съм го взел. Сигурно е останал на хеликоптера…
— Не се притеснявай.
— Нали може да ти го дам после?
— Разбира се.
Майката огледа огромния хангар.
— Какво е това място бе, мамка му? Прилича на Форт Нокс2.
— Форт Нокс е нищо в сравнение с това тук.
— Какво имаш предвид?
— Погледни пода пред вратите на хангара.
Майката и Гант обърнаха глави. В бетонния под пред вратите имаше редица квадратни нарези с дължина един метър и поне толкова дълбоки.
— Погледнете сега нагоре.
Те погледнаха и видяха огромните метални профили, които пасваха идеално на нарезите.
— Блиндирана врата с бутално задвижване — поясни Скофийлд, — като на совалките клас „Нимиц“. Използват се за разделяне на хангара на изолирани зони в случай на пожар или експлозия. Забележете обаче, че в този хангар няма други блиндирани врати. Тази е единствената, което означава, че изходът е единствен.
— Какво все пак имаш предвид? — попита Майката.
— Имам предвид, че онова, с което се занимават тук, е толкова важно, че дори не ми се мисли какво.
Голямата елеваторна платформа с президента на САЩ спря пред стоманената врата, на която беше изписано само едно огромно черно „4“.
Бетонната шахта се издигаше над главите им като тунел. Ярката изкуствена светлина на приземното ниво се беше превърнала в малък бял квадрат — на сто метра отгоре.
Масивната стоманена врата се вдигна веднага щом асансьорът спря. Полковник Джером Харпър поведе групата, като обясняваше бързо.
— До 1975 година тук се е помещавало Командването на Въздушната отбрана на Северна Америка или КВОСА. След това се е преместило в по-модерна сграда под планината Шайен в Колорадо. Комплексът е заобиколен отвсякъде с титаниева стена с дебелина половин метър, вкопана от своя страна под тридесет метра гранитна скала. Също като комплекса в Шайен, и този тук е построен така, че да издържи на пряко попадение на термоядрена бойна глава.
Харпър подаде на президента един лист, на който бе изобразен схематичен чертеж на подземната структура.
Хангарът беше най-отгоре — вкопан в планината на приземното ниво. Самолетната елеваторна шахта започваше от него и минаваше през всички нива дълбоко под земята.
Харпър поясни:
— Подземният комплекс се състои от шест нива. Първите две — нива 1 и 2 — представляват хангари за домуване на високорискови самолети като онези, които сте видели тази сутрин в Обект 8. На ниво 3 са разположени комуникациите и жилищните помещения на персонала. Ниво 5 е затвор, на ниво 6 се намира Х-релсовата система. Всяко ниво е напълно херметично и защитено от радиация и отровни газове, а при евентуална херметизация комплексът разполага със запас от въздух за 30 дни. Хранителните запаси се съхраняват на ниво 3. В хангара на ниво 1 има резервоар за питейна вода с капацитет 400 милиона литра.
Групата стигна до един къс стръмен коридор, в чийто край се виждаше ниска солидна конструкция, наподобяваща врата на огромен сейф. Един командос побърза да я отвори.
— Преди четири години преместихме тук проект „Фортуна“, след като първият жизнеспособен ембрион достигна зрелост — каза Харпър. — Сега той най-после достигна стадий, в който може да бъде използван.
Президентът търпеливо изчака отварянето на дебелата един метър врата.
Франк Кътлър и другите осем души от личната охрана на президента стояха зад него — мълчаливи, неподвижни, невидими. Кътлър проверяваше на всеки три минути ОК сигналите от другите два екипа. Сигналите бяха силни и ясни.
Вратата най-после се отвори и президентът надникна.
И челюстта му увисна.
— О… Господи…
— Аз бих заложил на супербомбата — каза Елвис Хейнс и се облегна на стола си.
Елвис, Скофийлд, Гант и Майката седяха в единия от стъклените офиси до вратите на хангара. Там бяха и Гриър и Далас, останалите морски пехотинци от президентските хеликоптери, както и останалите трима агенти от Секретната служба.
„Началниците“ от Белия дом не бяха пожелали да се смесят с „бачкерите“ и седяха или в другия стъклен офис, или работеха в хеликоптерите, които според тях подхождаха повече на ранга им от спартанските офиси на ВВС.