— Майор Логан — обади се един от тях, — продължавам да регистрирам топлинно излъчване пред аварийния изход.
— Размер?
— Същият. Между тридесет и четиридесет сантиметра. Не съм сигурен, но ми се струва, че са дошли по-наблизо.
Логан погледна сателитната картина. На увеличеното черно-бяло изображение на пустинята пред източната част на главния комплекс се виждаха двадесет и четири продълговати бели форми, подредени в широка около триста метра окръжност покрай аварийния изход.
— Тридесет до четиридесет сантиметра. — Логан се взря отблизо в образа. Много са малки, за да са хора. Може да е стадо пустинни плъхове. Дай максимален контраст, за всеки случай. Не ги изпускай.
Фигурата в сенките се обърна към Логан.
— Къде се намира в момента президентът?
— В изпитателната лаборатория на ниво 4.
— Свържи се с Харпър. Дай му зелена светлина. Кажи, че сме готови. Да започва.
— Обект едно не е имунизиран с ваксината — поясни доктор Гюнтер Бота с безстрастната интонация на учен.
Сега президентът се намираше в едно тъмно отделение на ниво 7 и се взираше в две ярко осветени изпитателни камери.
Във всяка от тях имаше по един чисто гол мъж. Газовите маски на лицата им и електродите, прикрепени по гърдите им, контрастираха перверзно с голотата им.
— Обект номер едно е бял мъж, височина сто шестдесет и осем сантиметра, тегло шестдесет килограма, възраст тридесет и шест. На лицето на субекта има стандартна газова маска. Започваме вкарването на агента.
В първата камера проникна тъмножълта мъгла. Мъжът беше жилест и слаб. Той се огледа ужасено, докато газът нахлуваше в херметичната камера.
Президентът се обади:
— Откъде взехте вируса?
— От Чанчун — отвърна Бота.
Президентът кимна.
Чанчун беше далечно градче в северна Манджурия. Китайското правителство отричаше, но там се намираше основният полигон за биологически оръжия на китайската армия.
Говореше се, че китайските власти изпращат там политическите затворници и заловените чуждестранни шпиони и ги използват като морски свинчета в опитите с вируси и нервнопаралитични отрови.
Голият мъж в газовата камера продължаваше да се оглежда нервно.
— Вторичната инфекция настъпва след индиректното проникване през дерматологичните отвори — порите на кожата и открити рани — продължи напевно Бота. — Без прилагане на ефективна ваксина смъртта настъпва около тридесет минути след контакта. За индиректно заразяване скоростта е сравнително висока.
— Но — Бота вдигна показалец, — сравнена с ефекта при директно поглъщане на този агент, скоростта е направо нищожна. — Той натисна бутона на интеркома и се обърна към мъжа в камерата. — Свалете маската, ако обичате.
В отговор мъжът му показа среден пръст. Бота само въздъхна и натисна някакъв бутон на близкото табло. Обект Едно получи жесток електрошок от електродите.
— Казах, ако обичате, да си свалите маската.
Обект Едно свали бавно маската си.
И вирусът подейства моментално — и страшно.
Мъжът се хвана за стомаха и се разкашля жестоко.
— Както казах, много по-ефективно — отбеляза Бота.
Мъжът се преви и започна да хъхри.
— Стомашните неразположения започват десетина секунди след заразяването.
Мъжът повърна и оля пода на камерата с кафяво-зелено.
— Разлагането на стомаха започва до тридесет секунди…
Мъжът падна на колене и започна да се задушава. По брадичката му потече червеникава течност. Той се притисна до стената на камерата, точно срещу Бота.
— Черният дроб и бъбреците се разлагат до една минута…
Субектът изригна черна кървава смес по стената на камерата и падна на пода в агония.
— Всички органи се разлагат до деветдесет секунди. Смъртта настъпва до две минути.
След малко мъжът на пода на камерата застина неподвижно.
Президентът наблюдаваше със зле прикрита погнуса.
Твърде жестока смърт, дори за такъв човек.
Все пак се опита да оправдае зловещата смърт на Обект Едно с онова, което този човек беше извършил. Леон Рой Хейли и един негов приятел бяха измъчвали до смърт девет жени в задната част на микробуса си и се бяха смели, докато жените ги бяха молили за милост. Двамата бяха записвали на видео предсмъртните им мъки, за да им се наслаждават по-късно. Президентът беше гледал видеокасетите.
Освен това знаеше, че заради престъпленията си Леон Рой Хейли беше осъден на четиристотин петдесет и две години затвор и че никога нямаше да напусне затвора жив. И затова след пет брутални години в затвора той — както и всички останали осъдени на доживотен затвор изпитателни обекти в Обект 7 — беше предпочел да се подложи на научни опити.