— Федералните и щатските власти не могат да управляват страната. Свободната преса вече не е онзи коректив на правителството, който трябваше да бъде. Това състояние е срам и позор за всеки, който някога се е сражавал или умирал за тази страна. Не мога да позволя то да продължи.
Президентът се взираше невярващо в екрана.
— Затова смятам да ви предизвикам, господин президент, вас и системата, която представлявате. Чуйте ме добре. В сърцето ви е имплантиран радиопредавател. Беше прикрепен от външната страна на сърдечния ви мускул по време на операцията на левия ви бял дроб преди четири години.
Франк Кътлър се обърна ужасен към президента.
— Включвам сигнала сега — продължи Цезар и натисна един бутон върху червения уред с дълга черна антена в ръката си.
Франк Кътлър извади електронния анализатор от джоба си и го прекара по тялото на президента.
Крака… наред.
Стомах и кръст… наред.
Гърди…
Уредът полудя.
— Предизвикателството ми към вас е просто — отекна гласът на Ръсел в подземната база. — Както ви е добре известно, на всяко голямо летище в САЩ има поне по три хангара, предназначени за бомбардировачи, изтребители и артилерия на ВВС. В този миг в четиринадесет от тези хангари се намират четиринадесет бойни глави тип 240 с плазмено взривяване. Сред тези летища са „Джон Ф. Кенеди“, „Нюарк“ и „Ла Гуардия“ в Ню Йорк, „Дълес“ във Вашингтон, „О’Хеър“ в Чикаго, международното летище на Лос Анжелис и летищата в Сан Франсиско, Сан Диего, Сиатъл, Бостън, Филаделфия и Детройт, Както също знаете, всяка плазмена глава има радиус на поразяване от двадесет и пет километра и тротилов еквивалент деветдесет мегатона. Всички бойни глави са в готовност.
В общото помещение на ниво 3 всички мълчаха.
— Единственото, което предотвратява детонацията на тези бойни глави, господин президент — усмихна се Чарлз Ръсел, — е биенето на сърцето ви.
Ръсел продължи:
— Всички устройства на летищата поддържат връзка с един геостационарен сателит, който се намира над тази база. Този сателит, господин президент, излъчва микровълнови сигнали с голяма мощност, които устройството в сърцето ви приема и отразява обратно към сателита.
— След активирането на това устройство то се задвижва от кинетичната енергия на сърцето ви. Ако то спре да бие, предавателят ще престане да функционира и сигналът няма да се отрази обратно към сателита — тогава той ще инструктира бомбите по летищата да се взривят.
— Господин президент — продължи той. — Ако сърцето ви спре да бие, Америка, която всички познаваме, ще загине. Америка ще живее дотогава, докато сърцето ви бие.
— Вие, сър, сте символът на една обречена култура: политик, човек, който търси сила, заради самата сила, но подобно на народа, който представлявате, вие живеете с измамната сигурност, че никога няма да ви се наложи да се сражавате за системата, която ви е делегирала такава власт.
— Е, спокойният живот свърши, господин президент. Сега ще трябва да платите сметката. Сега ще трябва да се биете.
— Аз, от друга страна, съм воин. Проливал съм кръвта си за тази страна. А вие колко кръв проляхте? Колко жертви принесохте? Николко? Страхливец.
— Но като честен патриот, аз ще дам на вас и на системата, която представлявате, един последен шанс да докажете, че струвате нещо. Защото народът на тази страна има нужда от доказателство. Той трябва да ви види как грешите — как се проваляте — как го продавате, за да спасите кожата си. Той ви е избрал, за да го представлявате. Сега ще трябва да го направите — буквално. Ако загинете, загива и той.
— Този комплекс е напълно защитен, включително и срещу пряко ядрено попадение. Вътре се намира петдесетчленно подразделение от най-добрата сухопътна част на тази държава, Седми взвод за специални операции. Тези мъже имат заповед да ви убият, господин президент.
— Вие и вашата охрана ще трябва да се биете с тях не на живот, а на смърт. Който спечели, печели държавата. Който изгуби, умира.
— Разбира се, американският народ ще бъде държан в течение на резултата. Затова на всеки кръгъл час ще правя обръщения по Националната бедствена телевизия и ще ги осведомявам за хода на преследването.
Президентът вдигна поглед към най-близката наблюдателна камера.
— Това е абсурд! Не е възможно да си поставил…
— Джеремая К. Улф, господин президент — отговори Чарлз Ръсел от екрана на телевизора. Президентът млъкна на секундата.
В помещението се възцари абсолютна тишина.
— Мълчанието ви ми говори, че сте прегледали досието на ФБР.
Президентът естествено беше прегледал досието — странните обстоятелства, съпътстващи смъртта на бившия сенатор, го налагаха.