Къщата на Джеремая Улф в столицата Вашингтон беше експлодирала в мига на смъртта му в Аляска. Извършителите и на двете престъпления бяха останали неизвестни. Съвпадението във времето бе твърде подозрително, за да бъде пренебрегнато, но тъй като липсваха каквито и да било улики, средствата за масово осведомяване бяха обявили произшествието за трагичен инцидент.
Но президентът знаеше, че един аспект от смъртта на бившия сенатор така и не бе огласен, а именно повишеното количество на червените кръвни телца в кръвта на мъртвия, както и изключително ниското алвеоларно и артериално фосфатно налягане. Всички тези симптоми говореха за продължителен период на вентилация преди Улф да е бил застрелян — период на повишено отделяне на адреналин.
С други думи, бившият сенатор е бягал от някого, когато го бяха застреляли. Някой го беше преследвал.
Сега нещата се наместваха.
В сърцето на Улф е бил имплантиран предавател…
… И там Аляска някой го е преследвал и го е застрелял и когато сърцето му най-накрая е спряло, домът му в другата част на страната е експлодирал.
Гласът на Цезар Ръсел заглуши мислите му.
— Неочакваното оттегляне на покойния сенатор от правителството ми даде възможност за проба на устройството. И той се превърна в морско свинче, или с други думи — в експеримент за днешния ден.
Президентът и Франк Кътлър се спогледаха.
Цезар продължи:
— А, и в случай, че ви хрумне идеята да напуснете това съоръжение… — Той вдигна нещо пред камерата.
Стоманено куфарче.
Стоманеното куфарче на Карл Уебстър.
Белезниците още висяха на дръжката, само че втората халка вече не беше прикрепена никъде. Беше окървавена Цялата.
Футбола.
Отворен.
Президентът видя стъклената подложка за анализ на отпечатъка от дланта и клавиатурата. Анализаторът беше устройство за идентификация, което разпознаваше дланта на президента и единствено той можеше да активира и да деактивира термоядрения арсенал на САЩ.
Но Ръсел очевидно беше успял да подправи този отпечатък и беше въвел кодовете за готовност. Но откъде се беше сдобил с копие от ръката му?
— Освен с предавателя в сърцето ви, господин президент, всички устройства по летищата са свързани в мрежа с възвратен таймер, нагласен точно на деветдесет минути, както сам виждате на екрана на Футбола. Единственият начин да спрете бомбите е на всеки деветдесет минути да поставяте дланта си върху анализатора, така че не си и помисляйте да избягате. За ваше сведение Футбола ще бъде в главния хангар.
— Това е един велик ден в американската история, господин президент, ден за равносметка. До утре сутринта, в зората на славния Четвърти юли, ще знаем дали сме се събудили в една нова и възродена Америка. Желая ви късмет, господин президент, и нека Бог се смили над душата ви.
В същия миг, сякаш по команда, вратите на общото помещение се отвориха с трясък и екип от Седми взвод, с газови маски на лицата, предвождан лично от майор Кърт Логан, нахлу в стаята и откри автоматичен огън.
Това бе началото на предизвикателството.
ВТОРА КОНФРОНТАЦИЯ
3 юли, 07:00
Главният хангар се превърна в бойно поле.
Шейн Скофийлд тичаше към северния офис, а куршумите пробиваха дупки в пода около него.
Той изкрещя през вратата:
— Разпръсни се!
В същия миг стъклената стена се пръсна на хиляди парчета и Скофийлд потърси прикритие.
Обърна се и успя да види как двама от хората му се хвърлят през прозореца на офиса секунди преди преносимата ракета „Преда тор“ да взриви помещението.
Скофийлд се изтърколи под МП Едно и се озова до Либи Гант и Мозъчко.
Изстрелите заглушаваха всичко останало, но в някакво мимолетно затишие Скофийлд успя да чуе: „… ви късмет, господин президент, и нека Бог се смили над душата ви.“
— Мамка му! — изкрещя Мозъчко.
— Насам! — извика Скофийлд и запълзя под хеликоптера.
Отдолу имаше вентилационна решетка. Той я извади. Облицованата със стомана тъмна шахта потъваше дълбоко в земята.
— Хайде! — надвика Скофийлд шума от стрелбата.
Металният панел на корема на МП Едно се отвори с трясък — като насмалко не обезглави Скофийлд — и оттам изскочи една фигура с насочен към главата му автомат М–16.
— Мамка му! Ти ли си? — Майката клекна и захвърли капака на аварийния люк. — Ей, честит ти рожден ден — извика тя и подхвърли на Гант един автоматичен пистолет М–10. — Извинявай, Плашило, но не намерих нищо за теб. Само това имаше в кабината. В предната оръжейна сигурно има повече, но ключът е в Стрелеца.