— Няма значение — отвърна й Скофийлд. — Първото, което трябва да направим, е да се махнем оттук и да се прегрупираме. След това ще мислим как да избием тия копелета. Оттук.
— Хвана ли нещо от онези тайна по телевизията? — попита го Майката, докато пълзеше към отвора на шахтата.
Гант и Мозъчко влязоха първи и започнаха да се спускат, опирайки се с крака в стените.
— Не — каза Скофийлд, — бях зает да се крия от куршумите.
— Ще ти разправя — отвърна Майката.
Президентът на САЩ се движеше по-бързо, отколкото когато и да било през живота си. По-точно казано, краката му почти не докосваха земята.
Деветимата му бодигардове бяха скочили в мига, когато Седми взвод влетя в помещението.
Четирима моментално заеха позиции между президента и командосите, измъквайки автоматите „Оси“ изпод саката си. 600-те изстрела в минута на изутата разбраха въздуха.
Другите петима буквално вдигнаха президента и го повлякоха към аварийния изход, като го прикриваха с телата си.
Вратата на аварийния изход се затръшна зад тях, но не и преди да видят как командосите от Седми взвод заемат като по учебник позиции зад креслата, вратите и мебелите, прикривайки се един друг, докато стрелбата им разкъсваше телата на четиримата охранители, които бяха останали вътре.
Изутата можеше да изстрелват по 600 куршума в минута, но Р–90, произведени от белгийската фирма „Верста“, произвеждаха по 900. Заоблените им ръкохватки, системата за вътрешно отвеждане на газовете и невероятните им пълнители с по сто патрона ги правеха по-скоро оръжия от някой фантастичен филм.
— Надолу по стълбите! Бързо! — изкрещя Франк Кътлър, докато куршумите тракаха по стоманената врата.
Президентът и онова, което беше останало от охраната му, изхвърчаха по стълбите, като прескачаха по три-четири стъпала наведнъж и се блъскаха на всяка площадка. Всички бяха извадили оръжията си — узита, зигзауери, всичко.
На президента не му оставаше друго, освен да тича.
— Челен отряд Едно! Обадете се! — изкрещя в микрофона си Кътлър.
Никакъв отговор.
— Челен отряд Едно! Обадете се! Наближаваме изход едно с Патриота и искаме да знаем дали е открит!
Отново никакъв отговор.
Горе в главния хангар Книга II беше попаднал в ада.
Куршумите оряха земята в краката му и върху главата му се сипеше счупено стъкло.
Бяха го притиснали заедно с Елвис в тясното пространство между външната стена на северния офис и бронираната врата на хангара. Двамата се бяха хвърлили през прозорците веднага щом стъклените стени се разхвърчаха и секунди преди Цялото помещение да литне във въздуха от попадението на ракетата.
Тридесетимата командоси от Седми взвод бяха навсякъде — придвижваха се бързо и точно лавираха между хеликоптерите, прескачаха труповете с вдигнати автомати.
Книгата видя хората от Белия дом, които се изсипваха от южния офис в отсрещната част на хангара. Десетимата служители крещяха и се оглеждаха безпомощно. Разположената в източната част на хангара част на Седми взвод ги посрещна с безмилостен огън.
Дъждът от куршуми ги остави на място. Телата им продължиха още известно време да потръпват и да се гърчат от мощните изстрели.
Изведнъж се чу яростен вик и Гриър Стрелеца излетя от останките на северния офис — стреляше с никелираната си берета.
В същия миг двама командоси насочиха автоматите си към него и гърдите му се превърнаха в кървава каша.
Куршумите го изблъскаха чак до стената и трупът му се свлече на пода и застина.
— Ебало си е майката! — надвика стрелбата Елвис. — Не виждам как ще се измъкнем!
— Оттам! — Книгата посочи основния асансьор в северната част на хангара. — Не виждам друг начин!
— А как ще стигнем дотам?
— Ще вземем кола! — Книгата посочи огромните влекачи зад опашката на Найтхоук Две на десет метра от тях.
Четиримата свързочници в контролния център говореха бързо в микрофоните си.
— … Част Браво, ликвидирайте всички вражески агенти извън северния офис…
— … Част Алфа преследва охраната на президента по източното аварийно стълбище…
— … Част Чарли, напуснете главния хангар. Виждам четирима пехотинци към основната вентилационна шахта…
— … Част Делта, търпение, останете по местата си…
— Как така са прикрепили предавател към сърцето му? — попита Скофийлд, докато се спускаше с широко разкрачени крака, опрял ходила в сребристите стени на отвесната вентилационна шахта.