Гант и Мозъчко бяха доста по-надолу — пълзяха по стените на бездънната шахта.
— Ако сърцето му спре, бомбите се взривяват по всички големи летища във всички големи градове — каза Майката.
— Господи!
— Освен това на всеки деветдесет минути трябва да докладва, за да нулира таймера на Футбола. Ако не го направи, пак всичко хвръква във въздуха.
— На всеки деветдесет минути? — Скофийлд натисна едно копче на електронния си часовник и активира таймера му, като отчете петте минути закъснение. Цифрите започнаха да отброяват — 85:00 минути, 84:59… 85:58. Изведнъж над главите им се разнесе шумно тракане и Скофийлд вдигна глава…
Куршумите чаткаха по стоманените стени над главите им.
Някой стреляше в шахтата.
— Плашило! — извика Гант на три метра отдолу. Беше се пъхнала в един тесен хоризонтален тунел, излизащ от вентилационната шахта. — Ела тук!
— Хайде, Майка! По-бързо! — изкрещя Скофийлд.
Двамата започнаха да се спускат по-бързо.
Майката успя да спре точно навреме, но Скофийлд подмина тунела и едва успя да се хване за ръба.
В същия момент в шахтата увисна едно здраво въже.
Седми взвод идваше.
Гант тичаше първа, следвана от Мозъчко. Тунелът беше висок около метър и половина, затова се налагаше да тичат приведени.
Гант стигна до една извивка и видя светлина. Затича се напред, но след няколко метра спря рязко и размаха ръце за да запази равновесие.
Мозъчко едва не се блъсна в нея, но за щастие не успя — иначе и двамата щяха да полетят право в дълбоката неколкостотин метра бездна.
— Мамка му… — възкликна Мозъчко.
— Какво става? — попита Майката, когато двамата със Скофийлд ги настигнаха. — Олеле…
Тунелът свършваше в главната елеваторна шахта — широка седемдесет метра пропаст от бетон.
Точно срещу тях от другата страна на бездната имаше огромна тежка стоманена врата, върху която беше изписана с черно цифрата „1“. Приличаше на врата на хангар.
А на сто метра отдолу — на четвъртото подземно ниво — беше хидравличната елеваторна платформа.
— В такива моменти съжалявам, че нямам „Магхук“ — каза Скофийлд. „Магхук“ беше кука за захващане, комбинирана с мощен магнит — специфичното оръжие на разузнавателните отряди на морската пехота.
— Горе в Найтхоук Две има няколко — обади се Майката.
— Нямаше да ни свършат работа — намеси се Гант. — Максималният обхват на магхука е петдесет метра. А тук са поне седемдесет.
— Не е лошо да се размърдаме — каза Мозъчко и погледна към тунела.
Скофийлд огледа огромната бетонна пропаст отпред. Очевидно я използваха непрекъснато — стените бяха покрити с грес и метален прах.
Шахтата обаче беше прорязана на равни интервали по цялата си ширина от дълбоки петнадесет сантиметра хоризонтални улеи, предназначени очевидно за полагане на кабели, без те да пречат на движението на платформата.
Но точно в момента не предлагаха никакво спасение.
Зад тях се чу тропане на тежки ботуши по метал.
Командосите бяха влезли в тунела.
Хората от Седми взвод се придвижваха бързо, приведени, с насочени напред автомати.
Бяха четирима, с изцяло черни униформи: шлемове, газови маски и бронирани жилетки. Тъй като не знаеха точно в кой тунел се е скрила групата на Скофийлд, останалите се бяха спуснали да проверят по-долните нива на вентилационната шахта.
Първите двама стигнаха до извивката и спряха. Бяха стигнали до края на хоризонталния тунел, там, където започваше шахтата на елеваторната платформа.
Но там нямаше никого.
Краят на тунела беше пуст.
При всяко посещение на президента на САЩ, където и да било, Секретната служба винаги планира предварително поне три аварийни маршрута за отстъпление.
В хотелите в големите градове това обикновено са задните и служебните изходи — например през кухнята, — както и покривът, откъдето президентът може да бъде взет с хеликоптер.
Алтернативен изход №1 за Обект 7 беше най-долното ниво — ниво 6. Това бе дългата осемстотин метра аварийна вентилационна шахта, която излизаше в пустинята на около километър от възвишението, под което беше построена базата. Първият челен отряд на Секретната служба беше разположен на ниво 6, а вторият горе в пустинята, при изхода на аварийната вентилационна шахта.
Президентът и петимата му бодигардове тичаха надолу по стълбите сред градушка от куршуми. Част Алфа на Седми взвод, водена от майор Кърт Логан, ги следваше по петите.
Стигнаха до един пожарен изход, на който пишеше: „НИВО 4: ЛАБОРАТОРИИ“. Отминаха го.
Още стълби, още една площадка, още една врата. На тази имаше голяма табела: