Президентът претича и покрай нея.
Озоваха се в дъното на стълбището — пред една врата с надпис: „НИВО 6: Х-РЕЛСОВА СТАНЦИЯ“.
Франк Кътлър тичаше начело на групата. Той стигна до вратата, отвори я…
… и бе посрещнат от ожесточена автоматична стрелба.
Лицето и гърдите му за секунди се превърнаха в червена пихтия. Началникът на охраната се свлече пред вратата. Мъжете точно зад него също загинаха.
Агент Джулиет Джансън се хвърли към вратата и я затръшна, но преди това успя да зърне ужасяващата гледка от другата страна.
Шестото и последно ниво на Обект 7 наподобяваше метростанция — с широка издигната платформа, разположена между два чифта свръхшироки релси. Целта им — вратата към аварийната вентилационна шахта — се намираше в бетонната стена зад десния релсов път.
Но дълбокият до гърдите трап на релсовия път пред тази врата беше пълен с командоси с автомати, насочени към пожарния изход.
В краката им лежаха окървавените трупове на деветимата от първия челен отряд на Секретната служба.
Вратата се затвори и специален агент Джулиет Джансън се обърна и изкрещя:
— Бързо! Обратно по стълбите! Веднага!
— До всички части! Внимание! Част Делта стреля по врага… — каза единият от операторите в контролния център. — Повтарям, част Делта стреля по врага…
Шейн Скофийлд се опитваше да не диша и да не издава никакъв звук.
Трябваше само да погледнат през ръба на шахтата.
Висеше, вкопчил пръсти в тесния улей в бетонната стена на елеваторната шахта, на около метър и половина под края на тунела.
В момента там имаше четирима въоръжени до зъби командоси, които преди секунди го бяха прочистили със стрелба.
Гант, Майката и Мозъчко висяха до него, вкопчили пръсти в прореза.
Чуха как един командос проговори в микрофона си:
— Чарли Шест, тук Чарли Едно. На ниво Едно във вентилационната шахта няма никого. Продължаваме. Край.
Тежки стъпки и тишина.
Скофийлд въздъхна облекчено.
— Сега накъде? — попита Мозъчко.
— Натам. — Скофийлд посочи с брадичка огромната стоманена врата на хангара отсреща.
— Готов ли си? — изкрещя Книгата на Елвис.
— Готов! — изкрещя в отговор Елвис.
Книгата хвърли поглед към големия влекач „Волво“, прикачен към опашната част на Найтхоук Две. С широките си гуми, ниското си тяло и малката двуместна кабина возилото приличаше на тухла на колела или на хлебарка и точно затова летищните работници по цял свят го наричаха „хлебарката“.
В момента хлебарката на Найтхоук Две беше обърната към тежката титаниева врата, която преди няколко минути беше запечатала хангара.
В ръцете на Книгата имаше две никелирани берети — едната неговата собствена, а другата на един от загиналите морски пехотинци. Той изкрещя на Елвис:
— Сядай зад волана! Аз ще мина от другата страна!
— Разбрано!
— Добре! Хайде!
Затичаха с всички сили към влекача.
Пороят от куршуми ги обсипа моментално.
Елвис се хвърли на седалката зад волана и затръшна вратата. Книгата се опита да заобиколи волвото, за да седне от другата страна, но ожесточената стрелба го принуди да се метне на плоския стоманен покрив, откъдето изкрещя:
— Елвис! Давай!
Елвис завъртя ключа в стартера. 600-те коня на двигателя оживяха. Елвис включи на скорост и натисна педала на газта до ламарината.
Гумите изсвистяха. Влекачът пое право към изолиралата хангара от околния свят тежка бронирана врата, като влачеше Найтхоук Две, огромния хеликоптер СН–53Е „Суперсталион“!
Двете части от Седми взвод, които бяха останали в хангара — общо двадесет души — се разпръснаха из хангара, без да спират да стрелят по влекача.
Куршумите се забиваха в страничните врати на волвото.
Елвис изви волана и хлебарката сви рязко и се насочи към южния стъклен офис.
Книгата се изправи на коляно и изстреля пълнителя на едната берета в тичащите към влекача командоси.
Не постигна нищо. Убийците от Седми взвод бяха много по-добре въоръжени. Беше като да се изправиш с воден пистолет пред въоръжена с ракети въздух-въздух батарея. Книгата се скри зад кабината на волвото.
— Мамка му! — изкрещя Елвис от кабината.
На тридесет метра отпред, точно на пътя на влекача, беше застанал един командос с противотанкова ракета „Предатор“ на рамо!
Командосът натисна спусъка.
От цевта изскочи малък цилиндричен предмет, който полетя към хлебарката с невероятна скорост — оставяше смъртоносно права бяла диря.