Елвис реагира моментално и направи единственото, което му хрумна.
Изви рязко волана наляво.
Волвото се изправи на две гуми и в един миг изглеждаше, като че ли ще се преобърне в шахтата на елеваторната платформа.
Но колелата изскърцаха и влекачът завиваше… завиваше… докато накрая пое на север, по тесния проход между МП Едно и елеваторната шахта.
Найтхоук Две нямаше този късмет. Внезапният завой на Елвис го беше докарал точно на пътя на ракетата.
Ракетата удари хеликоптера и потъна в бронираното стъкло на пилотската кабина.
Резултатът беше наистина зрелищен.
Цялата предна част на СН–53Е избухна и обсипа всичко с парчета стъкло и метал. На мястото на облото стъкло на пилотската кабина зейна огромна черна дупка.
Ракетата унищожи и предния колесник и сега огромната машина се влачеше по нос — по-скоро по останките от носа си — металът стържеше по бетона и пръскаше искри.
— Елвис! — изкрещя Книгата. — Давай към асансьора! Основния!
Командосите се хвърлиха встрани от пътя на движещия се с бясна скорост влекач.
Елвис рязко зави вдясно. Волвото мина само на милиметри от ръба на шахтата.
След три секунди влекачът и полуразрушеният хеликоптер спряха пред вратата на асансьора в северната част на хангара.
Книгата скочи от покрива и натисна бутона за повикване. Елвис тъкмо се беше присъединил към него, когато иззад влекача изскочиха двама въоръжени мъже.
Книгата се обърна с двата пистолета в ръце, готов да натисне спусъците.
— Ей! Ей! Ей! — извика единият и вдигна пистолета си.
— Спокойно, сержант — каза вторият. — Свои сме.
Книгата отпусна пистолетите.
Това бяха морски пехотинци.
Първият беше сержант Ашли Люики, невероятно грозен мъж с буйни сраснали вежди, обсипан с белези чип нос и широка цял километър усмивка. Беше нисък и набит и позивната му беше убийствена: „Сексмашината“. С Елвис бяха почти на една възраст и с еднакъв чин и бяха приятели от години.
Вторият морски пехотинец обаче беше пълна противоположност на Сексмашината. Висок, красив и изящен двадесет и девет годишен капитан — казваше се Том Рийвс. Беше обещаващ офицер и го повишаваха с необичайна бързина. Всъщност при последното си произвеждане в чин беше изпреварил дори неколцина по-опитни лейтенанти. Въпреки безспорните му умения, колегите му го наричаха „Калвин“, защото приличаше на модел на бельо на Калвин Клайн.
— Господи! Къде си се учил да караш бе, Елвис? — попита Сексмашината. — На родео за самоубийци ли?
— Защо? Вие двамата откъде се появихте? — попита Елвис.
— Откъде мислиш бе, смотана главо? От Найтхоук Две. Скрихме се там, когато лайната попаднаха във вентилатора. И ни беше много добре, докато не ни подкарахте по пътя на оная скапана ракета…
В този миг над главите им засвистяха куршуми.
Десетима командоси от Седми взвод — част Делта — се приближаваха към тях.
— Да разбирам ли, че си имал някакъв план, когато си подкарал насам, сержант? — попита Калвин Рийвс.
В този момент асансьорът пристигна и металните му врати се отвориха. Слава Богу, беше празен.
— Това беше планът ми, сър — отвърна Книгата.
— Одобрявам — каза Калвин и групата побърза да се напъха в асансьора. Книгата натисна „Затваряне на вратите“.
Вратите започнаха да се плъзгат. Отвън долитаха куршуми и се забиваха в задната стена на кабината.
— Побързай… — пришпори го Елвис.
Вратите продължаваха да се затварят.
Някой се качи на покрива на влекача-хлебарка, чу се автоматичен откос…
Вратите се затвориха…
… секунда преди да се изкривят окончателно от пороя куршуми, който ги обсипваше.
Отне им доста време, но вкопчили пръсти в кабелния прорез, който обикаляше шахтата, успяха да се придвижат до вратата на хангара от другата страна.
Скофийлд увисна на една ръка и натисна един бутон върху контролното табло до вратата. Масивната стоманена плоскост веднага започна да се вдига.
Скофийлд се набра и влезе пръв.
Огледаха обстановката.
— Олеле… — възкликна Майката.
Пред тях се простираше огромен — изцяло подземен — хангар за самолети.
Черно-белите монитори в контролния център на приземното ниво показваха поредица изображения от подземния комплекс:
Джулиет Джансън и президентът, тичащи по стълбите.
Книга II, Калвин Рийвс, Елвис и Сексмашината в основния асансьор — демонтираха панела на тавана, за да се качат на покрива на асансьора.
Скофийлд и групата му — влизаха в подземния хангар.
— Окей, част Чарли, намерих онези от вентилационната шахта. Ниво Едно, в хангара. Четирима морски пехотинци: двама мъже и две жени. Ваши са…