И разбира се, винаги се намираха такива като онзи Улф, които напускаха политиката преди да започне фактическата експлоатация на президентския им потенциал. Разходите бяха огромни и непредвидени, но майната му. Сенатор Улф по своему също бе допринесъл за осъществяването на целта.
Но сега…
Сега беше друго…
Сега той имаше президент…
Теорията му се градеше на един елементарен факт.
Всички президенти от последните четиридесет години бяха от двете елитни общности — тази на щатските губернатори или другата — на сенаторите на САЩ.
Кенеди, Джонсън, Никсън и Форд бяха сенатори преди да станат президенти. Картър, Рейгън и Клинтън бяха губернатори. Джордж Буш беше единственото изключение, защото беше конгресмен, а не сенатор.
Но генерал Чарлз Ръсел беше открил още нещо, а именно, че здравословното състояние на мъжете във властта е абсолютно непредсказуемо.
Пагубните последствия от политическия им живот — неимоверният стрес, постоянните пътувания, хроничната липса на опит — много често им се отразяваха зле.
И доколкото имплантирането на предавател в сърцето на действащ американски президент граничеше с немислимото, беше напълно възможно предавателят да се вкара в сърдечния мускул преди човекът да е станал президент и алтернативата — макар и ограничена — беше общността на сенаторите и губернаторите.
Защото в крайна сметка преди да е станал президент, човекът си е човек.
Статистиката от последните петнадесет години беше красноречива.
Четиридесет и два процента от сенаторите се подлагаха на операция за изваждане на жлъчни камъни, тъй като мъжете на средна възраст с наднормено тегло често страдат от заболявания на жлъчния мехур.
Едва четири от останалите петдесет и осем процента имаха щастието да избегнат каквато и да било хирургическа намеса.
Операциите на бъбреците и черния дроб бяха нещо обикновено — те представляваха най-добрата възможност за имплантиране на устройството — както и често срещаните операции на простатата.
А беше възникнала и тази възможност.
По средата на втория си мандат като губернатор на един от югозападните щати настоящият президент се беше оплакал от болки в гърдите и затруднено дишане. Изследванията в болницата на ВВС близо до Хюстън установиха наличие на доброкачествен тумор в левия бял дроб на губернатора вследствие на интензивно тютюнопушене.
Туморът бе отстранен с помощта на хитроумни фиброоптични камери от последно поколение и свръхмалки кабелни хирургически инструменти, наречени нанотехнология, и на губернатора му бе забранено да пуши.
Онова, което той обаче не знаеше, бе, че по време на операцията хирургът от болницата на ВВС беше прикрепил за външната стена на сърдечната му камера една друга последна дума на нанотехнологията — радиопредавател колкото глава на карфица.
Предавателят беше направен от бързоразлагаща се пластмаса и с времето щеше да се асимилира частично във външната тъкан на сърцето на губернатора, приемайки формата на безобидна холестеролна плака, при което щеше да убегне от всякакви по-нататъшни изследвания, включително и рентгенов преглед. Всичко друго с по-голяма или по-необичайна форма щеше да бъде забелязано още при първия профилактичен преглед на новия президент и поради това бе просто недопустимо.
Като последна предпазна мярка, предавателят беше имплантиран в тялото на губернатора „студен“ или неактивиран. В противен случай антиподслушвателната система AXS на Белия дом щеше да регистрира неоторизирания радиосигнал на секундата.
Не.
Щяха да го активират по-късно, когато му дойдеше времето.
Както обикновено, в края на хирургическата намеса бе изпълнена още една операция: бе свален изключително точен гипсов отпечатък на дясната ръка на губернатора.
Той щеше да потрябва след време.
Охраната на затвора се появи след десет минути.
Окованият в белезници и вериги генерал Чарлз „Цезар“ Ръсел беше отведен от килията си и бе натоварен на чакащия го самолет.
Полетът до щата Индиана протече без произшествия, както и угнетяващото пътешествие до стаята за инжекции.
След това на записите щеше да се види, че затворникът, разперил ръце като някакъв хоризонтален Христос на масата за прегледи, с пристегнати в каиши китки и глезени, беше отказал да приеме последно причастие. Не беше изрекъл никакви последни думи и не беше изразил последно разкаяние за престъплението си. Всъщност не беше изрекъл нито една дума по време на целия предсмъртен ритуал. Напълно в съответствие с цялото му поведение от началото на процеса до изпълнението на смъртната присъда — всъщност до екзекуцията му се стигна по бързата процедура, тъй като Ръсел не беше подал молба за помилване.