Карл Уебстър следваше президента навсякъде — не защото имаше някакви специални умения или опит, а защото на дясната му китка беше прикрепен един особено важен предмет: стоманено куфарче, съдържащо кодовете и ключовете на ядрения арсенал на Америка. Куфарчето, познато като „Футбола“.
Скофийлд свърши работата си, която включваше и една кратка „извинете ме“ проверка на президентския офис.
Нищо.
На борда на хеликоптера нямаше никакви бръмбари.
Върна се в пилотската кабина тъкмо навреме, за да чуе Стрелеца, който казваше в микрофона:
— Разбрано, Найтхоук Три. Благодаря. — Гриър се обърна към втория пилот. — ВВС Едно е в изправност. Имало е пробив на някакъв клапан. Ще остане в Обект 8. След посещението в Обект 7 ще върнем Шефа там. Плашило, какво намери?
— Нищо — отвърна Скофийлд. — Хеликоптерът е чист.
Гриър сви рамене.
— Сигурно е било някакво смущение. Благодаря, Плашило.
Гриър се сепна, защото в слушалките на шлема му прозвуча ново съобщение. Той разпозна гласа от другата страна и въздъхна с досада.
— Ще направим всичко възможно, полковник, но не обещавам нищо. — Гриър изключи микрофона и тръсна глава. — Шибаният Шомпол. — Обърна се към Скофийлд и Далас. — Дами и господа, многоуважаемият ни офицер за свръзка с Белия дом помоли да ускорим крачка. Следобед Шефа имал следобеден чай с Комитета на вашингтонските дами и офицер за свръзка Хагърти смята, че ще провалим разписанието.
Далас се изсмя.
— Много е готин тоя Шомпол!
Цялата кореспонденция между морската пехота и Белия дом минаваше през един полковник на длъжност „офицер за свръзка с Белия дом“, пост, който през последните три години се заемаше от полковник Родни Хагърти.
Повечето на борда на „НМХ 1“ определяха четиридесетгодишния висок и слаб, с тънки като молив мустачки и прекалено изискани маниери Хагърти не само като неприятен кариерист, но и като истински експерт по кабинетология, заинтересован повече от броя на звездите върху пагоните си, отколкото от делата на морската пехота. Но както ставаше често, началниците от морската пехота не забелязваха отрицателните му качества и непрекъснато го повишаваха.
Дори Скофийлд не го харесваше. Хагърти беше бюрократ, който напоследък съвсем откровено злоупотребяваше с властта си. Въпреки че официалната му позивна беше „Резачката“, стриктното придържане към протокола, включително най-безсмислените процедури, му бяха спечелили алтернативното прозвище „Шомпола“.
Точно в този момент самотният суперсталион с позивна Найтхоук Три кацна сред облак прахоляк на голата пустинна равнина на около километър западно от скалистото възвишение, което приютяваше Обект 7.
В мига, когато хеликоптерът докосна земята, отвътре изскочиха четирима морски пехотинци в пълно бойно снаряжение и се затичаха към ямата, издълбана в твърдата като скала земя.
В тази яма се намираше добре замаскираният авариен изход на Обект 7. Макар и да не очакваха подобно развитие на обстоятелствата, днес той щеше да е основният изход от комплекса, в случай че президентът се натъкнеше на някакви проблеми вътре.
Водачът на групата, лейтенант Корбин Хендрик — Колта пристъпи към прашния изкоп, следван от тримата си подчинени с изваден МР–5/10, наричан понякога и МР–10, или десетмилиметровата версия на модела МР–5 на „Хеклер и Кох“.
Хендрик чуваше в слушалките си постоянния сигнал на радиофара на Челен отряд Две. Излъчвателят не можеше да предава гласови съобщения, но мощността му беше достатъчна за една много полезна функция — ако Челен отряд Две се натъкнеше на някакво препятствие или проблем, водачът му просто трябваше да изключи предавателя и тогава всички от президентския антураж щяха да разберат, че има опасност. Наличието на сигнал беше успокояващ факт.
Хендрик и отрядът му се приближиха до ръба на изкопа и надникнаха вътре.
— Мамка му… — изпъшка Хендрик.
Другите два президентски хеликоптера се насочиха към секретен Обект 7.
Гриър се обърна към Скофийлд и попита:
— Ей, Плашило, къде ти е харемът?
Скофийлд го изгледа иззад огледалните си очила и се усмихна пестеливо.
— Днес са на борда на Найтхоук Две, сър.
Гриър имаше предвид двете жени от бившия отряд на Скофийлд, които го придружаваха и сега — старши пехотен сержант Елизабет Гант Лисицата, и старши артилерийски сержант Джина Нюман — Майката.
В качеството си на бивш командир на разузнавателен отряд Скофийлд беше необичайно явление за президентската ескадрила.
Тъй като службата на борда на президентския хеликоптер беше свързана с доста церемониалности и тъй като не се броеше за „летателен стаж“, повечето военни гледаха да се отърват от назначение в президентския отряд. Всъщност, с много малко изключения, повечето военни в отряда имаха сравнително нисък чин и се натискаха за повишение.