— А за какво се скарахте? — попита Шон.
— За обичайните работи. Знаете как става.
— Не, не знам. Искам да ми кажеш точно какво се случи и какво си казахте.
— Най-различни неща. Не помня вече. Нищо особено.
Шон погледна полицейския доклад и започна да го разлиства, търсейки нещо, което би могло да му е от полза.
— Ами онзи, от когото си искал да разкара колата? Франк Джонсън?
— Не съм му давал никаква кола! Той е гаден лъжец! Вечно си има неприятности с полицията и е излъгал, за да се отърве самият той!
Имат ли право да ме държат тук така, мистър Барет — попита изведнъж Чад. — Без да са открили трупа?
Шон остави всичко и се наведе напред, за да го огледа добре през мръсното стъкло.
— Знаеш ли, струва ми се, че не си даваш сметка колко тежко е положението ти, Къртис. Имат сериозни косвени доказателства срещу теб. Много сериозни.
— Не знам — отвърна Чад. — Онези деца на плажа не може да са видели кой знае какво, защото не я убих. Тя беше пияна и припадна. Това е всичко. А Франк Джонсън… — той се засмя. — Франк Джонсън е лисица.
Беше лисица, когато играехме заедно, сега си е същият. Готов е на всичко, ако ще му донесе някой долар, за да смърка гадости.
Шон се вгледа в затворника. Знаеше, че го очаква сериозно разочарование.
— Всичко това може да е вярно, но в момента шансовете ти да убедиш съдебните заседатели в правотата си са много малки.
Раменете на Чад увиснаха.
— Но аз не съм я убил!
Шон остана мълчалив за миг. Наричаха адвокатите „съветници“, защото даването на съвети представлява голяма част от работата им. Трябваше да обясни законните положения на своя клиент, да го запознае с правата му и възможните изходи, да му каже точно в какво положение се намира. Бе дошло време да се заеме с работата си.
— Не е чак толкова важно дали си го направил или не. По-важното е дали уликите срещу теб са достатъчно силни, за да убедят съдебните заседатели. Вярно е, че няма труп, но не е задължително да има. Ще им бъде трудно да докажат, че е мъртва. Затова и прокурорът рядко дава ход на такива дела — или трябва да осъдят обвиняемия, или той остава свободен завинаги. При подобни случаи шансовете са на страната на обвиняемия. Лошото е, че и областният прокурор знае тези неща много добре, така че не би предал нещата в съда, ако не е абсолютно сигурен в успеха си. Изглежда е сигурен. Защото дело ще има.
Къртис сведе лице, докато брадичката му се опря в гръдния кош. Беше очаквал следващия път, когато види адвоката си, да си тръгне от затвора с него.
— Мистър Барет, никога не бих наранил Робин. Обичам я — добави Чад, без да вдигне поглед. — Попитайте всеки, който ни познава. Попитайте Кари Робинсън, най-добрата й приятелка.
— Кари Робинсън, адвокатката? — попита Шон. Въпреки че я бе срещал няколко пъти по различни поводи, познаваше я по-добре по репутация, отколкото лично. Кари Робинсън беше пълноправен съдружник във фирмата на баща си и бе завоювала сериозни позиции. Бе представлявала няколко големи компании в сделки, с които се занимаваше неговата фирма, и бе успяла да направи лъвовете от офиса им на маймуни. В момента тя струваше доста пари. А отгоре на всичко, имаше лице, заради което мъжете биха дали мило и драго. В коридорите на съда за нея се говореше, че била богата снобка от „бедняшките“ квартали на Нюпорт, които Шон предпочиташе да избягва.
— Кари ще потвърди, че не бих могъл да я убия. Тя знае колко обичах Робин.
— Вярвам ти, Чад. За нещастие, любовта е едно от първите неща, които прокурорите използват, за да докажат наличието на вина. Твърде често тя се оказва мотив за най-жестоки престъпления.
Чад Къртис най-накрая вдигна глава. В очите му се четеше ужас. Шон го забеляза, но до пет и половина нямаше много време, а се налагаше да свърши още някои неща.
— В папката на Пелзър прочетох, че на няколко пъти му се е обаждал анонимен глас с ямайски акцент. Казвал му е, че знае къде е Робин.
Споменавал ли е за тези обаждания пред теб?
— Не.
— Имаш ли някаква представа какви са били те?
— Не. Не знам нищо за тях.
Чад се завъртя на стола си, докато не застана почти странично. Бе скръстил ръце на гърдите си.
Шон се вгледа в него. За млад човек, който влиза в затвора за първи път, май не си даваше много труд да помогне на адвоката си да го измъкне оттам.
— Знаеш ли, Чад — каза той след малко, — най-силното качество на един адвокат е способността да отгатва мислите на хората. На свидетелите, на клиентите си, на другите адвокати, ако щеш. Много често реакцията на човек при даден въпрос говори много повече отколкото конкретният отговор. През целия ни разговор останах с впечатлението, че говориш истината. Може би тук-там беше посмекчена, но в общи линии ми каза истината. До момента, в който споменах анонимния глас по телефона. — Той остави Чад да понервничи още известно време на стола си и попита отново: — Ще ми кажеш ли какво знаеш за този тип?