— Говори ли с Джонатан? — попита тя направо.
Шон се намръщи.
— Да.
— Добре. Искам да ви благодаря за това, че уважихте чувствата ми.
Просто не исках някой от двама ви да помогне на онзи убиец.
— Ще поема защитата — каза Шон рязко.
На лицето й се изписа изненада.
— Но Джонатан ми каза, че няма да ти позволи…
— Вече не работя за „Спан, Макгроу и Нюсъм“ — прекъсна я той.
— Уволни ли те?
— Ако го е направил, станало е след като напуснах. А сега ще ме извиниш ли?
Той понечи да си тръгне, но тя го улови за ръкава. Шон се обърна ядосано.
— Ти би харесал Робин.
— Не се съмнявам.
— Кажи ми, Барет, знае ли Чад Къртис колко много страдат семейството и приятелите й, задето не могат да й осигурят прилично погребение?
Той я огледа отдолу нагоре — от скъпите обувки, до прическата за двеста долара.
— Чад се е заблудил.
— Какво искаш да кажеш?
— Беше сигурен, че ще му помогнеш. Според него ти си била единственият човек, който знаел колко много е обичал Робин Пенроуз.
— Това не беше любов, а по-скоро мания. Още откакто се върна в Нюпорт, Чад вървеше по петите й като някаква хрътка. Робин не можеше да се откачи от него за нищо на света. — Кари все още стискаше ръкава му и го дръпна по-близо до себе си. — Знаеш ли, бе преживяла тежък период и я очакваше блестящо бъдеще. Не съм имала по-добър помощник от нея, смяташе да продължи да учи… — Тя замълча. Шон понечи да тръгне, но Кари отново дръпна ръкава му. — Как можеш да се съгласиш да го защитаваш? Той заряза младата си жена…
— Виж какво… Вече съм слушал всичко това — спря я Шон хладно. — Аз съм адвокат на Чад.
Той се освободи от ръката й и се отдалечи.
Забеляза тълпата журналисти през зала „Е“ веднага щом сви зад ъгъла.
Позна репортерите на повечето вестници от Западното крайбрежие, с натъпкани в задните джобове бележници. Говореха шумно, като закоравели престъпници. „Разбира се, че й е видял сметката. И дума да не става! Въпросът е дали ще успеят да го докажат.“
За първи път се явяваше като защитник на Къртис, така че журналистите не му обърнаха внимание, когато си запробива път към залата. Още от утре цялата тълпа щеше да се втурва към него, веднага щом се появеше зад ъгъла, с насочени фотоапарати и видеокамери.
Зад глутницата репортери Шон забеляза Том Гамбоа. Полицаят също го забеляза, измъкна се от тълпата и се приближи.
— Добро утро, съветнико — поздрави той. В устата му „съветнико“ звучеше като обида.
— За какво е тази суматоха? — сряза го Шон. Беше с най-хубавия си костюм — тъмносин, с жилетка — и преди да излезе бе лъснал обувките си с кухненския парцал. Освен това носеше впечатляващ златен часовник, „Ролекс“ — от Сингапур, които вървяха по двайсет и пет долара парчето близо до стадион „Доджър“.
— Искат да разберат кой адвокат е извадил Маклин от шапката си — поясни Гамбоа и посочи тълпата с палец през рамото си. — Чакай да видиш какво ще стане, като разберат, че си ти.
— Ще е забавно — отвърна Шон. — Особено, щом ти разследваш случая.
Гамбоа кимна към дъното на коридора.
— Имаш ли нещо против да поприказваме насаме, Барет?
Той сграбчи Шон за ръкава, преди да чуе отговора му и го задърпа на безопасно разстояние от журналистите.
— Какво има, сержант? — попита Шон, въпреки че се досещаше.
Прокурорът искаше да му направи предложение и Гамбоа трябваше да послужи за посредник.
— И двамата знаем, че клиентът ти е виновен и мога да го докажа независимо дали има труп или не. Освен това открихме трупа.
В гласа на полицая се появи напевна нотка на удоволствие. Често говореше така, когато притиснеше в ъгъла престъпник, или адвокат на престъпник, което за него беше все едно.
— Така ли? — попита Шон, като се стремеше да не изглежда обезпокоен.
— Значи сте намерили трупа? Аз пък не съм чул такова нещо.
— Е, все още не сме го намерили, в истинския смисъл на думата — отговори Гамбоа бързо, — но знаем къде е.
Шон се ухили и полицаят се приближи.
— Преди да го представите като доказателство, сержант, трупът трябва да е на разположение, така че някой да го разпознае.
Гамбоа също се ухили.
— Можеш да кажеш на клиента си, че знаем къде е заровена. На един хълм край Виктърсвил. На твое място бих му го съобщил веднага, съветнико. — Гамбоа премина на мисията, за която беше изпратен от прокурора. — Обвинението ще се съгласи, ако предложиш непредумишлено убийство. Веднага. Ако намерим трупа, ще искаме най-тежкото наказание.
Шон кимна.
— Разбира се, ще му предам.
— Това предложение се прави само веднъж, Барет — предупреди полицаят и се изплю в препълнения пепелник до Шон. — Важи само за днес.