— Казвала ли ти е, че те обича?
— Не е стигала чак дотам. Но знам, че ме обичаше. Просто й трябваше малко време, малко пространство…
— Ти даде ли й това пространство?
— Разбира се.
— Кари Робинсън ми каза друго.
— Как така?
— Каза ми, че си пречел на Робин да диша. Толкова, че не е искала дори да те види.
— Не вярвам Кари да е казала такова нещо. Винаги сме били добри приятели.
— Но тя го каза. Е, права ли е или не? Така ли беше, Чад? Робин е искала да скъса с теб, да се вижда с други момчета. Затова ли се скарахте на плажа?
— Не.
— Може би онази вечер си излязъл от кожата си, може би си я ударил по-силно, отколкото си искал?
— Нямаше нищо такова — извика Чад и отново се изправи. Вторачи се в Шон с безумен поглед, неспособен да се овладее. — Наистина я ударих, не отричам! Но тя беше пияна. Трябваше да я ударя.
— И вследствие на това загуби съзнание?
— Не вследствие на това. Сама припадна. Казах ти го вече.
Шон се вгледа в надвесилото се над него хлапе и го потупа по ръката.
— Добре, добре. Вярвам ти. А сега ми кажи за какво се скарахте.
Чад седна отново.
— Тя се страхуваше, че някой от Холивуд я преследва.
— Каза ли ти кой?
— Не — поклати глава Чад.
— А обясни ли ти за какво става дума?
— За пари. Дължала е пари на някого.
— Какво друго ти каза?
— Нищо особено. Беше пияна. Не говореше смислено.
— Значи караницата ви нямаше нищо общо с желанието й да скъса с теб?
— Нищо. Абсолютно нищо.
— Но ти искаше връзката ви да е такава, каквато е била преди, нали?
Изведнъж Чад доби покрусен вид.
— Помолих я да се омъжи за мен. Още първия ден, когато я срещнах отново — той се намръщи и повдигна вежди, сякаш искаше да каже:
„Доста тъпо, нали?“
— Боже мой! — възкликна Шон. — Не си го казал на Гамбоа, нали? — Представи си какво би могъл да направи Лоуънстайн с изявление като това.
— Не съм. Не ме е питал.
„Не го е питал“ — помисли си Шон. Нима той е от хората, които не могат да държат устата си затворена? Ако прокурорът надуши отнякъде, че хлапето има навик да дрънка, веднага ще подкупи някой и ще му го изпрати като доносник.
— Чад — каза Шон гласно, — трябва да ме изслушаш много внимателно. От този момент нататък, искам да обсъждаш подробностите около делото единствено с мен. Никакви разговори с Гамбоа, с прокурора или с друг полицай — той вдигна папката с документи пред очите му, — а това включва и надзирателя ти, дори и да ти се струва симпатяга, който иска да убие времето в приказки с теб. Ако те питат, ще мълчиш. — Шон го сграбчи за лакътя. — Няма да говориш дори и пред другите затворници. Сред тях е пълно с хора, готови на всичко, за да се споразумеят с прокурора, и много добре знаят, че най-лесно ще се измъкнат оттам, като станат доносници. — Пусна ръката му. — Разбра ли какво ти казах?
— Да, разбрах — отвърна Чад.
— Добре. А сега ми кажи как реагира Робин, когато й предложи да се ожените.
— Разсмя се.
Младежът се втренчи в стената пред себе си и Шон долови, че преживява момента отново.
Съвсем импулсивно зададе един въпрос, който никога не задаваше на клиент, но при това дело щеше да се наложи да наруши доста от правилата си:
— Ти ли я уби?
Чад го изгледа, сякаш току-що му бе заговорил на суахили. Шон сложи ръка на рамото му.
— Синко — каза той, макар и да беше само с шест години по-възрастен, — трябва да знам какво се е случило онази нощ. Ти си обичал Робин и съм сигурен, че не би я наранил умишлено. Ако е умряла, това е било нещастен случай, което означава, че не си извършил престъпление или ако си извършил, то не се равнява на предумишлено убийство.
Чад само поклати глава и погледна Шон в очите.
— Не съм я убил аз.
Почти всеки ден вече от години слушаше лъжите на клиентите си и сега беше готов да се обзаложи, че Чад казва истината. Може би след като Робин се е присмяла на предложението му за женитба са се скарали и той я е накарал да млъкне с шамар. Само че огромната му лапа е строшила врата й и изведнъж това хлапе, на което досега не се е налагало да порасне, се е оказало обременено с тежък проблем — мъртво момиче. Вместо да понесе последствията, Чад е скрил някъде трупа. По никакъв начин не би мислил за себе си като за убиец. Да, тя е мъртва, но вследствие на нещастен случай.
— Вярвам ти, Чад — каза Шон най-накрая, стана и започна да се разхожда из тясната килия. — Но ме смущава едно нещо. — Изчака, докато младежът вдигне поглед към него и добави: — Имам предвид колата. Как така този тип Джонсън се е добрал до колата на Робин?
— Нямам представа — отговори Чад и поклати глава.
— Нямаш представа?