— Не — кимна сержантът.
— Значи фактът, че не сте я открили в никоя от моргите, доказва, че тя не е мъртва?
— Доказва, че не е в никоя морга.
Шон вдигна изпълнен с отвращение поглед към Маклин.
— Сержант — обади се съдията, — познавате процедурата. Отговаряйте само с да и не, освен ако не ви питат за повече.
— Благодаря, ваша светлост — кимна Шон и продължи. — Значи, тя би могла да е жива и да не е в никоя от моргите.
Гамбоа не отговори и Маклин го подкани:
— Сержант?
— Да, предполагам — отвърна той с раздразнение.
— А когато се свързахте с болниците, които толкова усърдно изброихте с мистър Лоуънстайн, вие искахте да установите дали не е постъпила в някоя от тях болна или ранена, нали?
— Да — каза Гамбоа тихо. Отказа се от борбата. Даде си сметка, че Барет ще спечели. Лоуънстайн му направи знак, че пропадат. Седемдесет и пет свидетели щяха да отидат по дяволите.
— Значи, ако Робин Пенроуз не е била болна или ранена, не сте очаквали да я откриете там, нали?
— Не — кимна Гамбоа и присви очи. Лицето му добиваше любимия на Шон пурпурен цвят.
— А фактът, че Робин Пенроуз през последните няколко месеца не е подавала заявление, че иска да подмени или удължи срока на шофьорската си книжка не означава, че не е жива и не кара колата си някъде в Калифорния, нали?
— Означава, че не е подавала заявление.
— Добре. Ако ви кажа, че и аз не съм подавал заявление и не съм бил глобяван от пътната полиция през последните четири месеца, ще се изненадате ли?
— Работя в полицията от двайсет и шест години. Нищо не може да ме изненада.
— Предполагам — кимна Шон. — Също така предполагам, че не е нещо необикновено човек да не прибягва до услугите на тези служби месеци наред.
— Не знам — изсумтя Гамбоа.
— Да видим тогава какво знаете, мистър Гамбоа. — Шон продължи да задава въпросите си бързо един след друг. — Фактът, че не сте я открили в нито една морга, означава, че не сте установили със сигурност смъртта й, нали?
— Да.
— Фактът, че не сте я открили в нито една болница, не означава, че не е жива, нали?
— Да.
— Или в някой затвор?
— Да.
— И фактът, че не е имала проблеми с шофьорската си книжка след изчезването си, не значи, че не е жива, нали, сержант Гамбоа?
— Не значи.
— Добре — Шон направи крачка напред. — Позволете ми да ви задам още един въпрос, сержант. Самият вие били ли сте приеман в болница или арестуван през последните четири месеца? Подавали ли сте документи за нова шофьорска книжка? Глобявали ли са ви за неспазване на правилника за движение по пътищата?
Гамбоа не отговори веднага. Сред публиката се понесе шепот. Маклин взе чукчето си и отправи зъл поглед към залата. Настъпи тишина.
— Сержант Гамбоа? — подкани го той.
— Не, не съм — промърмори свидетелят.
— Благодаря, сержант, нямам повече въпроси — кимна Шон, обърна се и се върна на мястото си.
— Добре — каза Маклин и погледна часовника. Беше четири и четирийсет и пет. — Тъй като никой тук не разполага с живот и половина, предлагам да приключим за днес.
Той удари с чукчето и закри заседанието.
Шон се изправи и въздъхна облекчено. Върволицата свидетели, които не бяха виждали Робин от деня на изчезването й, най-накрая свърши.
Идваше ред на очевидците — двете хлапета от плажа и човекът, който е трябвало да отърве клиента му от колата. Те поставяха пред него друг проблем — щяха да свидетелстват, че са видели Чад да извършва подозрителни действия, за които, честно казано, не можеше да намери смислено обяснение. Щеше да се опита да открие пукнатини в тяхната логика, да постави под съмнение обективността им.
Когато излезе от залата, Шон поговори с журналистите и остави фотографите да направят снимки. След това даде интервю за телевизията. Тези хора трябваше да хранят семействата си, така че правеше всичко възможно, за да им угоди и не грешеше — никой не му се обаждаше у дома, не го спираха на излизане от затвора, не го преследваха по улиците.
Гамбоа го изчака да свърши и се приближи до него.
— Трябва да поговоря с теб — каза той. Гласът му прозвуча едва ли не учтиво, което изненада Шон.
— Да, и аз исках да поговоря с теб. Докъде стигнахте с убийството на Скот?
— Няма нищо ново.
— Как така? — гласът на Шон прокънтя в коридора по-силно, отколкото бе очаквал. — Нали казах на Нокс кой го е убил?
— Казал си му, че Пауърс е причаквал Ромеро — изсумтя Гамбоа.
— И че който е стрелял по пазача на „Медтек“, вероятно е убил Скот и Ромеро.
Гамбоа се намръщи.
— Не можем да сме сигурни.
— Какво искаш, по дяволите?
— Искам да вляза в съда с нещо конкретно, а не по гол задник, така че скапаняците като теб да не могат да ми духнат под опашката! — Гамбоа опря пръст в гърдите му. — Най-напред, умнико, ни е необходим заподозрян. Едри негри, както си казал на Нокс, има поне половин милион.