— Ако не си губеше времето да издирваш несъществуващи трупове, може би досега щеше да си разбрал кой уби Скот — извика Шон. Репортерите се обърнаха към него.
— Искам да знам точно какво ти е казал Бъргър.
— Това е поверително, знаеш много добре. — Може би беше казал на Нокс малко повече, отколкото трябваше, но бе бесен заради зловещата смърт на приятеля си. Гледаше Гамбоа в очите, стиснал в лявата си ръка новото куфарче, което му бе подарила Кари. Вдигна пръст към лицето му и добави: — Бъргър отново е мой клиент.
Сержантът присви очи. Явно Барет все още не бе чул за смъртта на Бъргър. Това щеше да е малкото му отмъщение за случилото се в съдебната зала.
— Слушай, Барет, вече няма смисъл да защитаваш правата на Бъргър. Той е един шибан труп.
Шон изпусна въздуха си, сякаш Гамбоа го бе ударил в корема.
— Какви ги дрънкаш?
— Видях го в хладилник в моргата.
— Боже! Какво се е случило?
— Получил е нож в гърба. По време на разходка върху покрива на затвора.
— Искаш да кажеш, че е бил убит в затвора, пред очите на надзирателите? Боже мили! — Шон отново крещеше. — Не ти ли идва наум, че това е разчистване на свидетели? Най-напред единия от съучастниците и адвоката му, сега и Бъргър… — Гамбоа впери поглед в него. — И ми казваш, че нямаш представа кой го е направил?
— Разследването продължава — отвърна Гамбоа, както правят полицаите, когато не желаят да дават повече сведения.
— Продължава! По дяволите! Тази черна маймуна вилнее на свобода, а ти стоиш с ръце в задника и не правиш нищо!
Гамбоа пъхна носа си пред лицето на Шон и изръмжа тихо:
— Знаем, че името му е Шаба Сейнт Джеймс.
— Не мога да повярвам, Гамбоа! — отвърна Шон саркастично. — Значи си свършил и някаква работа, освен да плуваш в септични ями.
— Върви по дяволите! — изрева Гамбоа.
— След като знаете името му, чудя се колко ли време ще ви е необходимо, докато го заловите?
Гамбоа забеляза, че репортерите се втурват към тях с камери и фотоапарати. Шон им хвърли поглед през рамо и каза:
— Предполагам, че аз ще трябва да свърша работата ти.
Той бутна стъклената врата и се отдалечи. Гамбоа я задържа отворена и извика след него:
— Не се набърквай в това, Барет!
Но Шон не го чу. Отвори рязко вратата на мерцедеса си и тя изскърца, защото имаше нужда от смазка. Хвърли куфарчето на седалката и съблече сакото си така, че ръкавите се обърнаха наопаки. Вратовръзката бе натикал в джоба му.
Омръзна му да чака Гамбоа да арестува убиеца на Скот. Сега и Бъргър бе мъртъв. Настъпи педала на старата кола и вдигна сто. Знаеше горе-долу как изглежда Шаба и разполагаше с пачка двайсетачки, които бе смятал да даде на Мак. Щеше да ги хвърли на тълпата, да научи къде се крие Шаба, а после да се обади на Гамбоа, за да дотътри дебелия си задник да го прибере.
Подкара на запад, докато стигна брега. Слънцето бе залязло и светлините на увеселителния парк блестяха на фона на тъмното небе.
Виенското колело работеше, откъм влакчето на ужасите долитаха писъци.
Паркира малко по-надолу по улицата, взе куфарчето си и влезе в лунапарка. Започна да разпитва хората със съмнителни физиономии, готов да раздава двайсетачки. След половин час научи, че Шаба Сейнт Джеймс се движи с двуметров суданец на име Хуупс. Надуши пробива, както понякога се изразяваше Мак. По същия начин старите ченгета надушваха мириса на оръжейна смазка, още преди престъпника да извади пистолета си.
Продължи да обикаля наоколо и след още половин час усети на рамото си някаква ръка, колкото ръкавица за бейзбол. Вдигна глава и пред очите му се изпречи корем на мъж. Някъде много нагоре съзря най-черното лице, което някога бе виждал.
— Шаба те търси — каза Хуупс.
— Аз също го търся — отвърна Шон. Почувства страх, но нямаше намерение да се отказва. Последва високия негър до ограденото пространство, където се намираха служебните бараки. Светлините на лунапарка останаха зад тях. Беше тъмно като в рог.
— Ей, миста Барет — разнесе се глас. Хуупс го избута през някаква порта и я препречи с тялото си, за да не може да побегне назад.
— Влизай, влизай, миста Барет! Ха, ха, ха! — Смехът му беше познат.
Островитянинът, който му се обаждаше по телефона. Разбра, че този човек по някакъв начин е свързан и с двата случая.
— Ти ли ми звънеше по телефона за Робин Пенроуз? — попита той.
— Аха — отвърна онзи и излезе от сянката.