— Нищо особено — отвърна той и се разкопча, за да им покаже превръзката. — Попаднах на нашия приятел от Ямайка и той се опита да ми разпори корема.
— Островитянинът? — учуди се Мак. — Той ли направи това? Дявол да го вземе, Шон, казах ти, че този човек не е стока!
— Той е убил Скот и Ромеро. Вероятно и Бъргър.
— Бъргър? И него ли? — попита Мак.
Шон кимна.
— И ти му се напъха в ръцете? — възкликна Кари. — Постъпил си глупаво, Шон!
— Как разбра, че е островитянинът? — попита Мак.
— Сам той ми каза.
— Аха. — Мак посочи корема му. — С какво ти направи това?
— С мачете. Както Скот и Ромеро. — Шон поклати глава при мисълта за собствената си глупост. — Гамбоа се появи точно, когато онзи се канеше да доведе нещата докрай.
Кари се отпусна на старото канапе, покри лицето си с ръце и се разрида. Мак я изгледа изненадано.
Шон я прегърна, за да я успокои, а в това време детективът излезе на верандата. Най-накрая Кари се съвзе и отиде в кухнята, а Шон отиде при Мак. Луната беше само на няколко сантиметра над хоризонта.
— Какво откри във Вегас? — попита той.
Мак се обърна.
— За Робин Пенроуз нищо. Но мисля, че има нещо около Чад.
Той му разказа за старата дама и банките.
— Наистина ли е бил Чад? — попита Шон.
— Приятелят ми във Вегас не е детегледачка, а бивше ченге — отвърна Мак. — Сигурен съм, че е бил Чад.
— Кога каза, че е бил там?
— Две или три седмици преди изчезването на Робин. Струва ми се, че нашето момче е наумило нещо и се обзалагам, че е незаконно. Просто го подушвам. Струва ми се, че трябва да отидеш при него и да го попиташ какво е правил в Лас Вегас с онази баба, която е разнасяла чанта пари от банка в банка.
Шон се вгледа в океана. Тази вечер вълните бяха големи. Изникваха от тъмнината като огромни, надигнали глава чудовища и се разбиваха с грохот на брега. Чад криеше нещо през цялото време и може би то бе свързано с епизода във Вегас.
— Хрумна ми нещо — каза Шон.
— Хубаво. Защото аз нямам никаква идея как да продължа оттук нататък.
Освен ако не накараш Къртис да изплюе камъчето.
Шон поклати глава. Бе увещавал Чад повече от месец, но без никакъв успех.
— Слушай — каза той, — някога имах един клиент, обвинен, че е задигнал осем милиона от фирмата си и избягал от страната. Живял в Чили петнайсет години, преди застрахователната компания да го открие.
— Той улови лакътя на Мак. — И знаеш ли как го намериха?
Мак пусна една бирена оригня.
— Шерлок Холмс се е върнал в бизнеса?
Шон не обърна внимание на шегата му.
— Състариха една негова снимка с помощта на компютър и я разпратиха тук-там. Някой го разпознал.
Мак поклати глава.
— Не разбирам връзката.
— Занеси снимката на Робин на някой от бившите си колеги в полицията и помоли да я състарят с трийсетина години. Можеш ли да го направиш?
— Естествено. Но не схващам защо. Да не искаш да кажеш, че онази баба е била Робин Пенроуз?
— А защо не? Всичко в това дело е толкова объркано, че изобщо не бих се учудил. Ако Чад и Робин са намислили някаква шашма…
Мак се обърна и се облегна на парапета.
— Струва ми се, че оставяш фантазията си да се развихри прекалено, Шон — каза той.
— Робин е била актриса. Играела е роли. Освен това е била гримьорка.
Познава занаята. А и какво ще загубим, ако проверим? Занеси снимката в лабораторията, за да я обработят и се върни във Вегас. Може би някой ще я разпознае.
Мак се намръщи.
— Иди най-напред в казиното на твоя човек, а после и в банките, в които са ходили. Може пък да разберем за какво става дума.
— Всичко изглежда много добре, Шон — каза Мак и заби пръст в гърдите му, — ако се окаже, че Робин е била възрастната дама, ако състарената снимка прилича на нея, ако някои от служителите в банките я разпознаят. Нищо друго ли не ни остава, че да се занимаваме с подобно нещо?
Шон сви рамене.
— Не можем да сме сигурни в нищо. Трябва да свършиш работата, колкото се може по-бързо и да поддържаш непрекъснато връзка с мен, за всеки случай. Струва ми се, че сме близо до края. Ако се наложи да говоря с теб и не те открия в хотела, ще оставя запис на телефонния секретар.
Искам да се обаждаш всеки ден.
— Добре. Няма проблем. Само че пътувах доста време. Ще ми трябват още малко пари.
— Колко? — попита Шон и си припомни двете хиляди, които бе раздал в лунапарка.
— Знам ли? Три-четири хиляди мисля, че ще ме оправят.
— Съвземи се, Мак! Три-четири хиляди! Какво ще правиш с тях?
— Не съм казал, че ще ги изхарча. Само че понякога се налага да се изръсиш с някой и друг долар, ако искаш хората да са откровени с теб.