При това нерядко се оказва, че не знаят нищо интересно. Само че вече си дал парите. Освен това ще имам нужда от прилична храна и място за спане. Много ли ти се вижда? Ще ти върна, каквото остане. — Естествено Мак нямаше такова намерение.
— Знам какво ще направиш, като попаднеш във Вегас — поклати глава Шон. Влезе вътре и след малко се върна с един плик. — Това са последните пари в брой, които имам. Ще трябва да ти свършат работа.
Три хиляди долара в банкноти по двайсет. Не знам как ще накарам Маклин да ми плати и половината на това, което вече изхарчих. И ми върни, каквото ти остане, чу ли?
— Няма проблем — каза Мак, преброи бързо парите и мушна плика във вътрешния джоб на сакото си.
— Кога тръгваш? — попита Шон след малко, когато влязоха във всекидневната и Мак си отвори нова бира.
— Дявол да го вземе! Току-що се върнах! Нямам ли право да си поема дъх?
Шон сви рамене.
— Мак, след като си открил всичко това, нима очакваш да не предприемем нищо?
— Добре, добре — поклати глава Мак и взе сакото си от канапето. — Ще отида да се преоблека и след един час съм на път. Доволен ли си?
— Благодаря, Мак — Шон го потупа по рамото. — Обади ми се веднага, ако откриеш още нещо.
— Мислиш ли, че си в безопасност тук? — попита Мак от стъпалото. — Тази черна маймуна е само изпълнител. Онзи, който поръчва музиката, все още е на свобода. — Той повдигна вежди. — Накарал е островитянина да пречука всички, свързани с убийството на онзи пазач, а сега ти го свърза и с изчезването на Робин. Мислиш ли, че наистина си го видял в Бейкърсфийлд с момичето?
— Не знам. Не бих се изненадал. Може би ще разберем, след като Гамбоа го разпита. Естествено, не изключвам възможността да е убил и нея.
Мак се наведе към него и каза тихо, за да не чуе Кари:
— Пази се, Барет. Ти също не си недосегаем за куршумите. Можеш да минаваш за супермен само в съдебната зала.
— Да, така е.
— Поне нея дръж настрана. Не бих искал да видя хубавото й личице, надупчено на решето.
Шон не бе помислил за това. Когато побеснееше, загубваше изцяло здравия си разум. Сега, след като вече ближеше рани, се изуми от собствената си глупост. Да се опитва да притисне убиец като Шаба!
Какво, по дяволите, очакваше да се случи след това?
Мак тръгна и Шон затвори вратата зад гърба му.
Кари дойде при него и го прегърна.
— Обещай ми да не правиш повече глупости — каза тя умолително.
— Да не излизам срещу мачете с обикновено куфарче ли? — попита той.
— Точно това имам предвид.
— Обещавам най-тържествено.
След няколко минути Мак влетя през вратата и хвърли на маста фиш за глоба.
— Дявол да го вземе, Барет! Ти и твоята кантора на самия бряг ми струвате цяло състояние! Както е тръгнало, ще трябва да дам всичките ти пари за глоби!
— Добре, добре — изръмжа Шон в отговор. — Дай ми това нещо.
— Точно така — кимна Мак. — А защо не се погрижиш и за останалите?
Струва ми се, че някои от тях вече са просрочени.
Той хвърли на масата пачка квитанции с глоби за неправилно паркиране и излезе.
Тази нощ Шон дълго лежа буден в леглото. Кари спеше до него. Далечен ураган край Хавайските острови бе разбунтувал морето и вълните бяха огромни.
Беше на трийсет и три години. Най-напред колежа, после университета, след това направо адвокатската практика. Никога не бе имал време за връзка като тази. Просто беше прекалено зает. Как би могъл да работи средно по четиринайсет часа на ден и да има време за жена и деца? Ако не се броят, разбира се, случайните връзки. Беше нелепо дори да си помисли за брак сега. Може би след три-четири години… Както и без това смяташе. Сега се появи Кари и отговори на много въпроси, за чието съществуване преди това дори не знаеше.
Събудиха се малко преди зазоряване и решиха да се разходят по плажа.
Пясъкът под босите им крака беше студен.
— Чудя се какво общо има този островитянин с всичко това. Робин споменавала ли е за него пред теб?
— Не. Може би е някой от тайфата, с която се е движела в Холивуд.
— Възможно е. А защо този тип реши да убие всички, свързани с делото „Бъргър“?
Продължиха нататък към кея, заслушани в шума на вълните.
— Мислиш ли, че в Бейкърсфийлд наистина си видял Робин? — попита най-накрая Кари.
— Възможно ли е да не е била тя? Онзи се обади по телефона, че е там, аз отидох и наистина я видях.
— Може да е била друга… За да си помислиш, че е Робин. Не забравяй, че никога не си я виждал лице в лице. Разчиташ само на снимките. Не можеш да си сигурен, че е била тя.
— Така е.
Видяха как един гларус се спуска с крясък от небето и каца на една скала. Кари се обърна към него.