По време на футболния сезон Патерсън се превръщаше едва ли не в знаменитост, защото приемаше залозите за местния тотализатор. При шест познати резултата можеха да се спечелят хиляда долара при залог от десет, така че дори съдиите се отбиваха в петък следобед, за да оставят фишовете и десетачките си.
Патерсън откачи верижката с ключове от колана си.
— Е, с коя риба ще си имаш работа днес, съветнико?
„В този аквариум имаме всякакви риби — обичаше да се шегува надзирателят. — Намират се и акули. Разбира се, те влизат през главния вход и носят дипломатически куфарчета.“
Шон най-накрая намери полицейския доклад и прочете пълното име на обвиняемия, при когото го изпращаше съдия Маклин.
— Чад Лий Къртис.
Патерсън прокара пръст по изпомачканата компютърна разпечатка, закачена на стената и кимна:
— А, да. Пираната.
— Пирана?
— Аха. Това е убийството без труп, нали? Предполагаме, че е изял жертвата си, защото от нея няма и следа.
Патерсън се засмя и отвори вратата. Шон затвори куфарчето, стисна полицейския доклад между устните си, взе си нещата и последва надзирателя.
— Ей, Барет — обади се Патерсън, докато крачеха по коридора, — поверили са ти истинска знаменитост. Чад Къртис, „Стрелеца“.
— Аха. Последния път, когато четох за него във вестника, наистина беше футболна звезда. Какво, по дяволите, се е случило с него?
— Счупил си ръката, докато се мъчел да хвърли топката извън стадион „Янки“.
— Наистина ли? — поклати учудено глава Шон.
— Да. Казват, че се хванал на бас със свой съотборник. Сигурно цял ден са се наливали с кока-кола и са се чудели какво да правят. „Дявол да го вземе, мога да изхвърля топката от шибания стадион!“ — Патерсън се засмя на собственото си изпълнение.
— Откъде чу всичко това? — попита Шон. Надзирателите от затвора не падаха по-долу от отегчена домакиня, когато ставаше дума за клюки.
— Играеха в един отбор със сина ми в гимназията. И сега се виждат чат-пат. — Патерсън замълча за миг, за да си припомни, опрял ръка на металната решетка. — Когато се прибираше у дома след мач, ръцете му вечно бяха като че ли се е мъчил да поправя работещ автомобилен двигател. Изподрани и отекли. Веднъж засичах удара на Къртис с полицейски радар. Сто и шейсет километра в час при обикновено подаване на тренировка. Сто и шейсет! — Патерсън подсвирна. — Беше най-добрият спортист в Ориндж Каунти. Полузащитник във футбола, най-много кошове в баскетболната лига, трети от ранглистата на бейзболистите. Три години след това го взеха от „Оукланд“, за да помирише голямата игра, а идиотът му с идиот реши да изхвърли топката извън шибания стадион „Янки“!
— Така че се е простил с шанса да подпише гарантиран договор за двайсет и пет милиона, без удръжките — отбеляза Шон и въздъхна при мисълта за идиотския начин, по който Къртис бе пропилял бъдещето си.
— Трета клетка, съветнико — каза Патерсън и затръшна вратата след него.
Шон отиде до килията в дъното и седна. Беше голяма колкото тоалетна в бензиностанция и горе-долу толкова чиста. В средата беше разделена от бетонна преграда със зарешетено стъкло с такъв дебел пласт отпечатъци от пръсти, плюнки и сополи, че трябваше да се взира, за да открие чисто място, през което да види как изглежда клиентът му.
Единствената разлика между двете половини беше, че стените откъм затворниците бяха изподраскани с черни маркери. Имаше свастики, войнствени девизи и тайнствени послания като: „КУТРЕ СМУЧЕ ПЪРЖЕНИ КАРТОФИ“ и „КРЪВОЖАДНА ЖЕРТВА“.
Шон седна и докато чакаше, отново се зачете в досието на Къртис. Вече го бе прегледал и бе отделил най-главното от аргументите на обвинението. След няколко минути чу дрънкането на вратата и вдигна поглед към Патерсън, който въведе клиента му. Къртис беше високо, хубаво на вид хлапе с леденосини очи. Най-малко метър и осемдесет и пет. Явно след училище беше направил още мускули и изглеждаше така, сякаш доста се е трудил в залата за вдигане на тежести.
— Седни — нареди Патерсън и Къртис се сгъна на стола като родител, който сяда на чина на детето си по време на родитело-учителска среща.
— Здрасти, Чад — поздрави Шон. — Името ми е Шон Барет и съм адвокат.
Съдията Маклин ме помоли да поема защитата ти, но преди да се съглася, трябва да науча някои подробности.
— Вече имам адвокат — отвърна Чад навъсено.
— Да, знам. Но Бил Пелзър се оттегли.
— Защо? Какво се е случило? — попита Къртис разтревожено. Шон си даваше сметка, че и най-малката дреболия е в състояние да хвърли един следствен в паника, а да загубиш адвоката си никак не е малко.