— С цял милион в брой?
— Аха. Десет дни по-късно изчезва без следа.
— Боже! — въздъхна Шон. — Какво, по дяволите, става, Мак?
— Не знам всички подробности, но явно не всичко е тръгнало по мед и масло, защото Комисията по ценните книжа е проявила интерес.
— Това пък защо?
— Защото симпатичната възрастна дама е купила акции за милион, само ден преди стойността им да се удвои.
— Чакай малко. Каза, че е превела на борсовите посредници само петстотин хиляди.
— Да. От тази банка. Установих, че е изтеглила още половин милион от две други банки. Затова ги е разхождал шофьорът. На третия ден е продала всичко за два пъти повече пари.
— И сега от комисията подозират, че е разполагала с вътрешна информация?
— Разбира се. Акциите са поскъпнали, защото компанията е обявила успешното завършване на преговорите по важна сделка. Затова е разследването на комисията.
— Всичко това е направила старата дама? — попита Шон и се изправи.
— Да. И от нея се интересува не само комисията по ценните книжа, но и данъчните власти. Изглежда гълъбицата е закрила всичките си сметки и е напуснала гълъбарника, така че никой не знае къде е. Използвала е фалшиво име. Такава персона не съществува. При това не е платила никакви данъци. Попълнила е всички нужни формуляри, показала е шофьорска книжка, карта за социална осигуровка… и всичко останало.
Само че документите са били фалшиви.
— Значи старата дама, която се е разхождала насам-натам из Вегас, е спечелила милион долара за един ден. А сега ми кажи какви са шансовете тя да е Робин Пенроуз.
— Коя според теб е компанията, чиито акции са я направили милионерка за два дни?
— Не знам.
— „Ларами Хоумс“.
— Проклет да съм! — възкликна Шон. Изведнъж започна да си дава сметка какво е направила Робин Пенроуз и какво иска да скрие от него Чад Къртис. — Нещо друго?
— От банките измъкнах само толкова. Сега смятам да поговоря с брокера, чрез който е купила акциите. Ако не успея да се срещна с него утре или вдругиден, ще се наложи да остана до понеделник.
— Добре. Имам достатъчно работа, засега. Опитай се да научиш колкото можеш повече. За да измъкнем Къртис от тази каша, ще ни трябват много факти и свидетели. В случай, че ми потрябваш и не те намеря в хотела, ще оставя съобщение за теб на телефонния секретар.
— Добре.
— И… Мак!
— Опитай се да намалиш разходите. — Шон бързо пресметна какво бе останало от заема, който бе взел за разноските по делото, докато съдът му възстанови сумата. — Не можеш да хвърляш по хилядарка на всеки, с когото разговаряш.
— Струва си разходите, Шон. Но си прав. Останах почти без пари, а трябва да говоря още с един куп хора.
— Какво смяташ да правиш сега?
— Ако нямаш нищо против, смятам да подремна… Стига да намеря достатъчно евтин хотел… — добави Мак и затвори.
Той се обърна и прегърна Кенди, която лежеше до него в апартамента в „Мираж“.
— Готова ли си за големия удар, малката?
— Чух те да се жалваш на шефа си, че си останал без мангизи. Не приличаш на онези, които правят големите удари.
— Я, виж какво намерих! — Мак отвори чекмеджето на нощното шкафче и измъкна плика с останалите двайсетачки. Лицето й просветна. — Заделям част от парите му за пенсията си.
Кенди се изкиска и започна да го целува по корема.
— За това ще има достатъчно време после — спря я той и стана от леглото. — Сега ще слезем долу в казиното, защото имам чувството, че съм кучи син със страхотен късмет. Ще накараме собствениците да съжаляват, че сме се родили!
След разговора с Мак Шон излезе на верандата. За първи път главоблъсканицата започваше да добива ясни очертания. Разбира се, все още не беше в състояние да обясни много неща, но бе сигурен, че скоро и това ще стане. Ключът беше „Ларами Хоумс“. Картър и Кари бяха видели Робин за последен път на срещата с Джон Крюгер. Шон бе сигурен, че именно Робин е предизвикала интереса на Комисията по ценните книжа. „Ларами Хоумс“ беше клиент на Картър, така че не беше изключено той и Робин да са действали заедно. Другата възможност бе тя сама да е планирала и извършила всичко. Само че трудно би се справила без чужда помощ. Дори и да бе достатъчно умна, за да замисли подобен удар, едва ли би успяла да събере толкова пари. Нуждаела се е от съдружник и вероятно това е бил самият Картър.
Шон излезе на плажа и нагази до колене във водата. Енергията на вълните винаги стимулираше мислите му. Обичаше да усеща тегленето на течението отдолу, да гледа белите гребени в далечината. След малко излезе и тръгна по брега.