— Спрете! Нямате право да се държите така с мене!
— Помислих, че харесвате да се държат така с вас — беше безсрамният отговор на Матю.
Лили извика смутено, когато усети как линията на деколтето й слиза все по-ниско и гърдите й изскачат от него като зрели плодове, готови да бъдат откъснати. Сви юмруци и заблъска по гърдите му с нарастваща ярост. Нисък, гърлен смях се откъсна от гърлото на Матю, когато я привлече още по-плътно към твърдото си, здраво тяло. Тя си пое накъсан дъх, подновявайки усилията да се освободи. Нещо… нещо твърдо се притискаше към корема й и паника започна да се заражда в гърдите й. Тя започна да се бори с него, изпаднала в смут.
— Как смеете да ме обвинявате, че искам това! — извика Лили, почти обезумяла от ярост.
Нито съвестта му, нито сълзите на Лили можаха да угасят пламъка, породил се у Матю, когато той рязко дръпна нагоре корсажа й, за да покрие треперещите й гърди. Направи го необяснимото му усещане, че Лили Монтегю е невинна девойка, която играе опасна игра. И той възнамеряваше да разкрие основанията, които я караха нарочно да се стреми да съсипе репутацията си.
— Точно както си и мислех — изрече той с отегчение. — Вие сте просто едно дете, което си играе на съблазняване. Следващия път по-добре ще си помислите, когато дразните някой мъж, освен ако нямате сериозни намерения. Занимавайте се само с неопитни момчета.
— Но… но… аз не се… не си играя с вас — заекна Лили, дърпайки трескаво корсажа си.
— Може би — изръмжа Матю. — Но разпуснатото ви поведение тази вечер ме накара да повярвам, че ще приемете авансите ми. Със сигурност не очаквате да си намерите съпруг, показвайки щедро прелестите си пред всеки мъж, нали? Никой почтен мъж няма да иска съпруга, която да му слага рога при всяка представила се възможност.
Сълзите на Лили изсъхнаха веднага. Горещо негодувание я обля и тя изсъска в отговор:
— Точно това е въпросът! Не искам съпруг! Не искам да ме предлагат на брачния пазар като някаква стока.
Избълва думите почти несъзнателно и веднага й се прииска да не ги беше изричала.
— Значи това била играта ти, малката — подсвирна тихичко Матю, когато разбра какво е замислила Лили. — Нямате намерение да привличате потенциален съпруг тази вечер, така ли? Намерението ви е да обезкуражите всички възможни кандидати, които баща ви изкара на показ пред вас. Защо толкова искате да останете стара мома?
Матю Хоук беше умен мъж и не му беше трудно да стихне до истината.
— Едва ли стара мома, капитан Хоук — отвърна язвително Лили. — Аз съм само на седемнадесет години и още не съм готова да се омъжа за човек, когото не обичам, независимо какво искат баща ми и Леони.
Матю я загледа, възхищавайки й се мълчаливо. Крис му беше казал, че лорд Монтегю възнамерява скоро да се ожени за привлекателната млада вдовица, и от това, което Лили току-що каза, той разбра, че лордът просто иска да отстрани дъщеря си. Екстравагантният бал тази вечер беше предназначен да я въведе сред каймака на лондонското общество и да й осигури богат и титулуван съпруг. От отчаяния тон на Лили, когато изрече името на Леони, той разбра, че жената не се интересува какво ще стане с дъщерята на бъдещия й съпруг. Явно Леони не искаше нищо да й напомня за предишния брак на лорд Монтегю.
Възмутителното поведение на Лили тази вечер накара Матю да сметне, че тя не иска да бъде изгонена по такъв начин от дома си и е решила да саботира плановете на баща си относно нейното бъдеще. Тази ценна информация увери Матю, че собственият му план, свързан с пищната млада красавица, ще успее. Ако лудориите на Лили бяха обезкуражили всички останали кандидати, а лорд Монтегю все така беше твърдо решен да омъжи дъщеря си, тогава Матю беше сигурен, че собствените му усилия да получи ръката на момичето ще му донесат богатството, към което така отчаяно се стремеше.
Макар че слабините му още пулсираха от жаждата да притежава красивата млада жена, той вече разбра, че не бива да се мъчи да я съблазнява. Щеше да има Лили Монтегю — и нейното състояние — независимо дали тя го харесва или не. Но ако се наложеше да се ожени за нея, приличието изискваше да я върне веднага вътре в къщата. Тя вече беше предизвикала достатъчно клюки за една-единствена вечер.
— Възхищавам се на духа ви, госпожице Монтегю — каза Матю. — Но се страхувам, че начинанието ви ще излезе безполезно. Богатството ви и значителната ви зестра правят така, че каквото и да предприемете, ще е осъдено на неуспех.
— Ще видим това, капитан Хоук — възрази Лили, оправяйки бързо косата и дрехите си. — Слава на бога, че не се интересувате от мене. Ако преследвахте богатството ми, нямаше да продължавате да се държите така възмутително. Това, което ми сторихте, е непростимо.