Любенето не бива да се превръща в наказание.
Господ знае, че той беше достатъчно вбесен, за да накаже упорстващата си съпруга, но да я люби — ето това наистина искаше да прави той с нея. Докато войната не свършеше, той нямаше да има нито времето, нито енергията да убеждава Лили, че обича само нея.
Вестите за военните действия, които се промъкваха в града, не бяха никак добри. На обичащите забавленията креоли скоро им стана ясно, че любимият им град бързо ще се превърне в арена на бойни действия. Пристигането на британската флота в устието на Мисисипи беше обявено в първите дни на декември, а на 12 декември британците пуснаха котва в Лейк Бори, което накара цялото мъжко население на Ню Орлиънс да се втурне към щаба на генерал Джаксън, за да предложи услугите си.
Докато чакаше британците да нападнат, Джаксън се зае с почти невъзможната задача да превърне разпалените новобранци в боеспособна войскова единица. Генералът взе Матю на служба при себе си и му възложи отговорността да обучи безгрижните граждани, несвикнали на дисциплина. В тези дни Матю рядко се вестяваше у дома.
На 23 декември се чу, че британците, въпреки че не бяха показвани такива намерения, превозват хора и оръжия през Лейк Бори в плоскодънни лодки до остров Пий. Оттам испански рибари, които им симпатизираха, ги прекарваха до Байю Биенвеню, единствения воден път до Ню Орлиънс, който Джаксън не беше блокирал. Той извеждаше право към западния бряг на Мисисипи, само на осем мили от града. Матю и Дик Марлоу веднага решиха да се присъединят към каперите на Лафит, които бяха излезли от скривалището си на Баратария, за да нападнат британската флота.
Матю направи последен опит да уреди ситуацията с Лили, преди да замине… и може би да не се върне. Намери я сама в тяхната стая, където тя прекарваше много самотни часове през тези трескави дни, опитвайки се да разбере смисъла на брака си. Когато Сара се мъчеше да й задава въпроси относно държанието й към Матю, Лили само се свиваше още повече в черупката си, не желаейки да разгласява причината за студенината си. Сара се беше надявала, че нещата между двамата ще се оправят, особено като не виждаше признаци, че Матю се връща към старите си навици, а и той наистина беше озадачен от студенината на Лили.
Лили тъкмо прибираше изгладеното бельо, когато Матю нахлу в стаята. Стресната, тя вдигна поглед към него, изненадана, че го вижда у дома в средата на деня. Неприятно предчувствие пролази по гръбнака й, когато се опита да разгадае изражението на лицето му.
— Матю, какво правиш у дома по това време?
Той се намръщи, пожелавайки си Лили да изостави враждебното поведение към него и поне веднъж да му повярва. Нямаше да се държи така, ако му беше повярвала, когато той отрече да е подновил връзката си с Клариса. Клариса беше миналото, Лили беше бъдещето. Ако имаше бъдеще за него след днешния ден. Когато се върнеше… ако се върнеше… щеше да посвети колкото време е необходимо, за да изясни нещата с Лили. Надяваше се да успее да се контролира. Тя умееше да го вбесява и тогава двамата казваха неща, за които после съжаляваха.
— Толкова ли е странно да искам да видя жена си, преди да тръгна на бой?
Лили преглътна буцата, заседнала на гърлото й.
— Заминаваш ли?
— Англичаните превозват хора и оръжия на левия бряг на Мисисипи, само на осем мили от града. Генерал Джаксън издига укрепления около канала Родригес.
— Там ли отиваш?
— Не, „Морският ястреб“ и „Лейди Хоук“ ще се присъединят към флотата на Жан Лафит и ще нападнем англичаните.
— Аз… желая ти успех, Матю.
Самотна сълза се плъзна по бузата й и тя нарочно се обърна.
Нямаше да даде на Матю удовлетворението да знае колко много я е грижа за него, въпреки че твърдеше точно обратното. Той може да приемаше несериозно брачните обети, но не и тя.
— По дяволите, Лили, само това ли ще кажеш? — изфуча Матю. — Може да ме убият, на тебе като че ли не ти пука! Забрави ли колко близки станахме на острова?
Да е забравила? Господи, тя си спомняше всеки час, прекаран там. Спомняше си го всяка нощ, когато лежеше до Матю, опитвайки се да не потрепва, когато той случайно се допреше до нея.