— Нищо не съм забравила, Матю, но ти явно си забравил. Не трябваше да мине много време, преди да започнеш отново да търсиш други жени. Честно казано, очаквах го.
Лили усети гнева му да я попарва, когато той сграбчи раменете й и я накара да се обърне с лице към него.
— Ти си най-упоритата жена, която някога съм срещал! Така ме вбесяваш, че не мога да мисля. Дойдох тук днес, надявайки се, че си научила нещичко относно доверието. Исках да се любя с тебе, Лили, но твоята неуместна ревност и неверни обвинения ме накараха да искам да те бях оставил да си идеш в Англия, в тази непоносима ситуация, която ти създаде. Дори тогава беше твърде упорита и неотстъпчива.
— Всичко щеше да бъде наред, ако не се беше намесил! — възрази Лили. Гневът й растеше, изравнявайки се по сила с този на Матю. — Махни си ръцете от мене, боли ме!
Едва тогава той осъзна, че още стиска раменете й. Пръстите му се впиваха в плътта й така брутално, че бяха побелели. Той изведнъж я пусна и отстъпи назад. Гневът му не беше нещо приятно, по не му беше в природата да го отпуска на воля срещу една слаба жена.
— Това ще почака, докато се върна… ако се върна — каза той застрашително. — Дори тогава не съм сигурен, че ще има върху какво да градим брака си. Не съм те лъгал на онзи остров. Обещах ти завинаги и говорех сериозно. Сгреших, като повярвах, че ме обичаш. Явно предпочиташ да бъдеш с друг мъж. Може би Клей Уинслоу?
Лили отвори уста, готова да отрече подобно чудовищно обвинение. После изведнъж промени намерението си. Ако това мисли, нека — кипна тя в безмълвно възмущение. Толкова беше сигурен в нея, толкова глупаво се беше влюбила в него. Нека се пържи на собствения си огън, както тя през тези седмици. Лесно беше да го заобича, но да му прости — за това щеше да й трябва повече време. Би му простила почти всичко, но не и поведението спрямо Клариса Хартли. С времето, предположи тя, щеше да му прости дори и това. Но още не, не и днес; раната още беше твърде дълбока.
— Може би си прав — забеляза тя хладно, — сигурна съм, че Клей не би ми изневерявал.
— По дяволите, жено! — В гласа му се долавяше едва сдържана ярост, докато стискаше и отпускаше юмруци. — Ти си по-голяма кучка, отколкото Клариса някога е била. Ако нямам късмет и не оцелея в тази битка, желая ви щастие на тебе и Клей. Но господ да ми е на помощ, Лили, ще се върна и ще отравям всеки интимен момент с новия ти любовник.
Той се извърна рязко и излезе от стаята.
Тръпка разтърси Лили, сякаш някой току-що беше стъпил на гроба й. Шокирана от думите му, както и от необяснимото му поведение, тя не можеше да повярва, че го изпраща на бой — и може би на смърт — с гневни думи и обвинения. Ами ако казваше истината? Ами ако не й беше изневерявал? Ако наистина я обичаше?
Тези смущаващи мисли я накараха да действа. Тя изтича от стаята, спусна се по стълбите, отвори входната врата и изтича на улицата.
— Матю!
Беше закъсняла. Него го нямаше.
19
Въпреки усилията на Сара, Коледата мина плачевно. Единствената ободряваща новина беше, че корабът на Жан Лафит „Каролина“ атакувал англичаните от едната страна, докато американските войски ги нападали от другата, притъпявайки острието на английската атака. Лили не преставаше да се пита дали Матю е там, в разгара на битката, помагайки на флотата на Лафит. Отчаяние и съжаление завладяваха съзнанието й, когато си спомнеше колко сърдит беше заминал Матю и какви ужасни неща му беше наговорила. Само да можеше да си вземе думите назад, да съживи това кратко време, когато се опитваше да отрече любовта си към Матю.
На 1 януари 1815 г. Джеф замина, за да се присъедини към боевете около канала Родригес, където англичаните били струпали войските си за атака. Говореше се, че генерал Джаксън ще се укрепи при широкия ров, и като че ли целият град се беше стекъл на бъдещото бойно поле. Дни наред се чуваше заплашителният грохот на оръдията и никой не знаеше със сигурност какво всъщност става там.
Един ден Сара се върна тичешком у дома, след като беше ходила на пазар, и донесе добри новини.
— Корабът на Жан Лафит „Луизиана“ нападнал англичаните и предотвратил атаката им — възкликна тя въодушевено. — Не е ли прекрасно? От корабите на Лафит свалят големи оръдия и ги разполагат около канала Родригес, под командата на Доминик Ю и канонирите му.
Лили помисли, че новините наистина са много добри, но в ума й се въртяха далеч по-важни неща.
— Ами „Морският ястреб“ и „Лейди Хоук“? Чу ли нещо за тях? Или за Матю?
Погледът на Сара помръкна.
— Не, нищо, само знам, че са в залива и пазят града от неприятелските атаки. Нямам и новини от Джеф. Ще умра, ако му се случи нещо. Лили, аз… не съм казала още на никого, освен на Джеф, че ще си имаме бебе.