Лицето на Лили блесна.
— О, Сара, колко хубаво! Иска ми се…
Спря и се загледа в пространството. Колко би искала да има дете от Матю. Не бяха говорили за деца, но тя инстинктивно усещаше, че Матю би бил добър баща. Тъй като това досега не се беше случило, тя беше започнала да подозира, че изобщо няма да се случи. Никак не й се искаше да остане бездетна, да няма кой да я нарече своя и да няма върху кого да излива любовта си.
— Ще се случи и с тебе един ден, просто почакай и ще видиш — каза Сара, усещайки копнежа на Лили.
Тя нямаше сърце да й противоречи, но в душата си знаеше, че детето няма да попречи на Матю да се отклонява от нея. Не му беше в характера да проявява вярност.
На 8 януари шумът от битката беше оглушителен. Целия ден новините за хода на боя пристигаха в града заедно с ранените. Сара и Лили едни от първите предложиха услугите си на болницата. И двете работеха неуморно, попивайки кръвта, превързвайки ужасни рани, давайки утеха на умиращите. Всеки ден се връщаха изтощени и потиснати от безсмислената загуба на човешки живот.
Ревът на оръдията ставаше все по-оглушителен и по-заплашителен, докато жените от улица „Дюмейн“ очакваха вести за съпрузите си. Седяха на масата на обед, ровейки разсеяно в чиниите си, когато канонадата спря внезапно и без предупреждение. Тишината беше страшна.
— Оръдията! — възкликна напрегнато Лили. — Спряха!
— Какво означава това? — запита се Сара с приглушен глас.
— Сигурно означава, че битката е свършила — изрече Лили с надежда. — Господи, нека американците да победят!
Възклицанието отекна от устата на Сара.
Много след полунощ жените научиха какъв е резултатът от битката за Ню Орлиънс. Не си бяха легнали; притеснението за съдбата на съпрузите им правеше невъзможно да заспят. Изведнъж вратата се отвори и влезе Джеф — мръсен и изтощен, но невредим. След като прегърна Сара и я целуна нежно, той започна да описва битката пред нетърпеливите жени.
— Ако не беше Жан Лафит със смелия си екипаж, можеше и да не спечелим победата — заразказва въодушевено Джеф. Възхищението му от пирата беше безгранично. — Канонирите му наредиха огромните си оръдия по бойната линия край канала Родригес и не преставаха да гърмят по неприятеля, докато корабите му атакуваха англичаните по вода. Трябваше да видите това, Сара, Лили, наистина беше страшно. Вече никой няма да се съмнява в лоялността на Лафит.
Една мисъл не излизаше от ума на Лили.
— Корабите на Матю влязоха ли в боя?
— „Лейди Хоук“ и „Морският ястреб“ бяха в центъра на боя — отвърна Джеф, отмествайки поглед в жест, който Лили намери за смущаващ.
— Значи битката с свършила и британците са отблъснати — въздъхна Сара с благодарност. — Това означава ли, че войната е свършила и можем да продължим да живеем спокойно?
— Британците понесоха сериозно поражение днес — увери ги Джеф, — това беше голяма победа за американците. Англичаните няма повече да ни нападат. Остатъците от флотата им вече отплаваха към Англия, за да си ближат раните.
— Кога предполагаш, че ще се върне Матю?
Очите на Джеф отново отказаха да срещнат тези на Лили. Въздъхвайки със съжаление, той осъзна какво ще причинят ужасните му новини на Сара и Лили. Но знаеше, че с по-добре да им го каже той, отколкото някой чужд човек.
Лили усети как някакъв възел стяга гърдите й, когато в главата й прозвучаха тревожни камбани. Странното поведение на Джеф я изплаши. Дълбоко в сърцето си тя почувства, че той нарочно Крис нещо от нея, нещо съкрушаващо. Да не би Матю да е ранен? Дали Джеф не търси начин да й каже точно това? Страх се надигна като тъмен призрак, преследвайки я с плашещи мисли.
— Джеф, моля те, ако нещо се е случило с Матю, трябва да знам. Ранен ли е? Веднага ще ида при него.
— О, не — ахна Сара, внезапно осъзнавайки нарочното нежелание на Джеф да говори за Матю. — Какво се е случило, Джеф?
Тя погледна очаквателно към съпруга си и той събра всички сипи за ужасната новина, която щеше да признае пред Лили и Сара.
— Лили, бих дал всичко, за да мога да ти кажа, че Матю е добре, но истината е, че… не знам. „Морският ястреб“ беше улучен право в барутната камера и потъна в разгара на боя.
Цветът изчезна от лицето на Лили и тя се отпусна безсилно. Джеф побърза да я подхване. О, господи, как можа да се случи такова нещо? Нима беше изпратила Матю на смърт убеден, че тя не го обича? Ако е мъртъв, тя нямаше да има нищо, абсолютно нищо, което да и напомня за любовта, която бяха споделили на острова. О, защо не можеше да е бременна като Сара?