— Джеф ще бъде с тебе — напомни й нежно Лили.
Не че завиждаше на Сара за щастието, но не би могла да понесе да живее всеки ден с гледката на такова щастие, каквото беше пожелавала за себе си и Матю.
Всеки път, щом погледнеше Сара, толкова приличаща на Матю, я нападаше усещане за вина. До смъртта си щеше да помни как беше пратила Матю на бой с гневни думи и обвинения, вместо с целувки и уверения в любов. Не можеше да прости на себе си и това беше още едно мъчение, което трябваше да понася.
Тъжна малка група се събра на кея в деня, когато Лили напусна Ню Орлиънс. Сара хлипаше тихо на гърдите на съпруга си, докато Лили смело се бореше да преглътне сълзите си.
— Обещайте, че ще ми идвате на гости, когато бебето порасне достатъчно, за да може да пътува — каза Лили, натъжена не по-малко от Сара. — И не забравяйте да ми пишете, когато бебето се роди. Ще бъда на тръни, докато не узная, че ти и детето сте добре.
— Можеш да останеш тук с нас — напомни й Джеф, когато мъката окончателно надви Сара. — Защо трябва да заминаваш толкова скоро?
— О, да — обади се Сара с надежда в гласа. — Не е късно да промениш намеренията си.
Лили тъжно поклати глава.
— Хоуксхейвън е моят дом, искам да бъда там, където мога да усещам присъствието на Матю. Когато се върне, искам да ме намери у дома, да ръководя делата му.
Сара ахна, очевидно шокирана.
— Лили! Защо си причиняваш това? Колкото по-скоро приемеш факта, че Матю никога няма да се върне, толкова по-лесно ще ти бъде да продължиш живота си.
Лили прехапа долната си устна. Не беше искала да стряска Сара, но не можеше да се отърси от убеждението, че има чудеса. Въпреки че полагаше възможно най-големи усилия, думите излизаха, без да може да ги спре.
— Съжалявам, Сара, скъпа, знам, че нямам доказателства или надежда, че съществуват чудеса, но усещал, че Матю не е мъртъв. В сърцето ми той е жив.
— Нека бъде в сърцето ти, Лили — изрече Сара, задавяйки се от хлипове, — защото винаги ще бъде в моето.
Разделиха се с целувки и обещания за бъдещи посещения и след минути Лили вече стоеше самотна до перилата на „Лейди Хоук“, наблюдавайки как Джеф и Сара все повече се смаляват, докато корабът се плъзгаше надолу по Мисисипи.
Когато стигна в Бостън, беше успяла да убеди донякъде колебаещия се Дик Марлоу да управлява корабите на Матю, докато тя вземе окончателно решение какво да прави. Макар че той беше още млад, Лили беше напълно убедена в способностите му. Нали Матю му беше поверил командването на „Лейди Хоук“?
Когато Лили застана пред масивните порти на Хоуксхейвън, усети, че животът й е описал пълен кръг. Не толкова отдавна се беше надявала да прекара дните си тук с Матю и децата им. Сега, както изглежда, нямаше да има деца и животът й щеше да бъде празна черупка на копнеж и мечти за онова, което можеше да бъде.
Натъжените служители я посрещнаха на вратата. Джоузеф, икономът, беше тържествен, но мрачен, а икономката госпожа Гиъри направо захлипа, когато видя Лили. Огромните сини очи на Джени бяха изпълнени със сълзи, но Джоузеф се обърна към нея от името на всички.
— Загубата на капитан Хоук беше огромна трагедия за всички ни, госпожо Хоук. Нищо няма да е същото без него.
— Как… как разбрахте? — запита Лили, преглъщайки буцата в гърлото си.
Не можеше да се пречупи сега, пред целия персонал.
— Адвокатът на капитан Хоук, Клей Уинслоу, ни каза за… смъртта му. Искаме да знаете, че ще ви служим с каквото можем.
— Благодаря, Джоузеф. Сега, ако ме извините, бих искала да си почина. Пътят ме изтощи. Ако имате някакви въпроси, господин Марлоу ще ви отговори.
Слава богу за Дик, помисли Лили, когато го чу да говори с прислугата. Всички с изключение на Джени, която беше последвала Лили на горния етаж, ловяха всяка дума на Дик. Лили нямаше сили да преживее наново смъртта на Матю. През цялото пътуване между Ню Орлиънс и Бостън беше се оплаквала от морска болест. Изненадващо, като се има предвид фактът, че никога преди не беше страдала от морска болест. Предположи, че неразположението й е резултат от всичко случило се в последните седмици, и не му обръщаше внимание. Сега се запита дали все пак не се е разболяла от нещо. От някаква странна болест, чието присъствие не осъзнаваше.
За изключително кратко време Лили се настани в Хоуксхейвън и установи ред, който запълваше празните й часове, макар да не успяваше да залъже празното й сърце. Разсейваше се с приятелството на камериерката си Джени и с присъствието на Дик Марлоу, който идваше често в къщата заради задълженията, които беше поел към делата на Матю. Неизбежно беше да срещне отново и Клей.
Той пристигна един ден, малко след като Лили беше дошла в Хоуксхейвън. Тя чакаше съобщение за притежанията на Матю и когато Клен пристигна, тя разбра, че ще трябва да се справи с огромната задача да поеме юздите на управлението, поне докато Матю се върне. Дължеше му това — да опази собствеността му непокътната.