— Откога е обида да искаш да се любиш с такава желана жена? Освен това, глупаво ще бъде да се откажа, ако ми се предлага цяло състояние.
— О, вие сте… вие сте…
— Отвратителен? Непоносим? — изсмя се мрачно Матю.
— Точно така — съгласи се Липи, бързайки да се освободи от обезпокояващото му присъствие.
Той я караше да чувства неща, които не й бяха ясни.
— Ето ръката ми, ще ви отведа вътре — предложи той галантно, пренебрегвайки ледения поглед на кехлибарените й очи.
Тълпата се смълча и всички ги загледаха, когато двамата се върнаха в балната зала след няколко минути. Клюките веднага плъзнаха около тях като горски пожар. Престоят им в градината беше траял доста дълго, за да е бил невинен. Въпреки гнева й към Матю тя беше благодарна за присъствието му до нея по време на вечерята. Това не само пречеше на баща й да направи сцена, но и не позволяваше на другите да проявят неочаквана грубост. Скоро тя щеше да се изправи пред гнева на баща си и да изтърпи наказанието, което неизбежно щеше да последва. Единствената й утеха беше, че досега баща й не беше се държал жестоко с нея. Но пък и тя досега не го беше ядосвала толкова силно.
Лили премига няколко пъти, мъчейки се да избяга от светлината, която проникваше през затворените й клепачи. Накрая се обърна по корем, притискайки възглавницата върху разрошените си къдрици. Знаеше, че сигурно е много късно, но си беше легнала едва призори, след като цяла вечер беше избягвала баща си и Леони.
Не чу почукването на вратата и се стресна, когато баща й влезе в стаята. Леони го следваше по петите.
— Този път няма да ми избягаш, Лили — заяви лорд Монтегю, нахлувайки в стаята й.
Сърдитите му крачки го отведоха право към леглото й. Той беше облечен в костюм за езда, в ръката му имаше камшик, с който пляскаше кратко и ядосано по ботушите си.
— О!
Стресната, Лили се надигна на лакти. Чаршафът падна, разкривайки деликатните извивки на гърба и стегнатото седалище, атрактивно полускрити от прилепналата копринена нощница.
Но Стюарт Монтегю не забеляза нищо. Виждаше само едно своеволно момиче на прага на женствеността, което нарочно и безразсъдно беше унищожило всичките си шансове за изгоден брак, предлагайки тялото си на показ и раздавайки щедро аванси на всички присъстващи мъже без разлика. Безсрамното й държание с капитан Хоук, младия братовчед на Кристофър Хоук и многообещаващ американец, беше върховното оскърбление. За съжаление, Лили и американецът бяха станали обект на наблюдение от страна на няколко гости, излезли да подишат въздух на балкона. Те се бяха върнали в залата с вестта, че са видели Лили и капитана в компрометираща поза в градината. Такава, която не оставяла място за въображението.
— Е, млада госпожице, няма ли какво да кажеш за леконравното си поведение снощи? — изригна лорд Монтегю. — На това ли са те научили в онова прехвалено училище във Франция? Ако знаех, щях да те върна у дома, преди да те бяха покварили окончателно.
— Ти не разбираш, татко — опита се да обясни Лили.
— Бих искал да разбера, Лили, но нищо от това, което кажеш, няма да промени мнението ми. Караш ме да правя неща, които никога не съм правил. Леони каза, че трябва да бъда суров с тебе, но и собствената ми съвест казва, че трябва да го направя.
— Татко, моля те!
Поглеждайки към победоносното изражение на Леони, Лили усети пристъп на страх.
Досега младата вдовица беше стояла тихо, с триумфална усмивка, която разкривяваше лицето й.
— Как смееш да се развяваш като някаква безсрамна блудница, да се държиш така непочтително и разпуснато! Слава Богу, че баща ти най-накрая се осъзна. Трябва веднага да се направи нещо, защото няма да се омъжа за Стюарт и да доведа моята невинна Ейми в този дом, преди ти да излезеш оттук.
Монтегю кимна тъжно, потвърждавайки думите й.
— Не исках да приема, че влиянието ти е отрицателно Лили, но снощните събития доказаха, че Леони е била права и е прозряла истинската ти природа. Обичам я и ще се оженим, както сме го предвидили. А преди това ти трябва да излезеш оттук, по един начин или по друг.
Лили беше съкрушена. Не можеше да позволи баща й да я мисли за разпусната жена. Болеше я, като осъзнаваше, че Леони не престава да насъсква баща й срещу нея. Нямаше друг изход, освен да обясни причината за възмутителното си поведение на снощния бал.
— Татко, не съм такава, за каквато ме мислиш. Държах се така, защото…
— Ще продължаваш ли с това, Стюарт? — прекъсна я Леони, фучейки нетърпеливо. — Обеща да ме изведеш на езда и вече губя търпение.