— Надявам се да не е много рано за посещението ми — каза Клей, поглъщайки Лили с поглед. Явно, още хранеше нежни чувства към нея и се бореше да контролира емоциите си. Когато тя замина от Бостън преди две години, той помисли, че никога повече няма да я види. — Има някои неща, засягащи работите на Матю, с които трябва да се заемеш. Има и завещание. Просто и ясно, оставя всичко на тебе, с изключение на дела на Сара.
Клей протегна документа към Лили и тя прекара няколко мъчителни минути, докато го четеше. Когато свърши, го подаде на Клей.
— Нямах представа, че Матю е толкова богат.
— Доскоро ресурсите му се състояха в кораби и недвижими имущества. Имаше малко пари на ръка. Но войната промени всичко. Той започна да прави редовни вноски в банките, откакто започна да се занимава с каперство… и то доста големи. Матю натрупа забележително състояние от каперството и го инвестира разумно. Ти си извънредно богата, Лили, и смея да твърдя, че напълно заслужаваш всяко пени, което Матю ти е оставил.
— Свършил си прекрасна работа, Клей, и знам, че Матю ще бъде доволен от това, когато се върне.
Клей трепна силно.
— Какво? Какво говориш, Лили? Първият кораб, който дойде в Бостън след атаката над Ню Орлиънс, съобщи за смъртта на Матю. Дик Марлоу го потвърди, когато се свърза с мене. Кога научи, че е жив?
— Няма официално съобщение, Клей, но знам, че Матю е жив. Въпрос на време е да се върне.
Мъка насълзи очите на Клей, когато се взря в нея.
— Лили, Лили, бъди реалистка. Матю е мъртъв. Няма да се върне.
— Не, Клей, грешиш — настоя упорито Лили. — Мислех, че поне ти ще ми повярваш.
— Никога не съм престават да те обичам, Липи — призна Клей, — и ще бъда до тебе, когато имаш нужда. Надявам се, че с времето ще ме обикнеш поне мъничко. Винаги съм те искал, но не и с цената на смъртта на Матю. Съжалявам, че е мъртъв, но сега за мене има шанс. Ние с Матю бяхме приятели дълго преди той да те доведе в Бостън. Никога не съм одобряват отношението му към тебе. Можеше да те обича така, както те обичам аз.
Погледът на Лили се обърна навътре, когато си спомни любовта, която бяха изпитали с Матю на своя остров.
— Матю ме обичаше, Клей, сега съм сигурна в това. Никога няма да си простя, че го отхвърлях накрая. Пратих го на война, без да му кажа, че…
Гласът й секна и тя замълча.
— Нямам представа за какво говориш, но нищо от това, което се с случило, не е твоя грешка. Матю не заслужаваше любовта ти, а аз знам, че ти го обичаше. Беше ми ясно още от самото начало.
Лили сви вежди и Клей разбра, че я смущава, като се противопоставя на твърдото й убеждение, че Матю е жив. И сръчно смени темата.
— Нека да поговорим за корабите на Матю, Лили. Искаш ли да ги задържиш? Ако не, няма проблем да намеря купувач.
— Тези кораби бяха животът на Матю — изрече замислено Лили. — Той обичаше морето. Не мога да ги продам. Ако Дик Марлоу реши да остане, бих искала да ги използва за търговия. С твоя помощ, разбира се — добави тя.
— Идеята ти е добра, Лили, Дик ми изглежда интелигентен човек, макар че е млад. Ще се радвам да работя с него в управлението на твоите работи.
Лили стана, показвайки, че с дошъл краят на посещението. Напоследък енергията й беше намаляла и често усещаше нужда да подремне следобед, какъвто лукс рядко си позволяваше. Днес луксът стана необходимост и тя нямаше търпение да се пъхне сред прохладните чаршафи. Още не беше ходила при лекар, но знаеше, че вече няма за кога да отлага.
Лили излезе замаяна от лекарския кабинет. Бременна. Последния път, когато се бяха любили с Матю, се беше заченало дете. Изведнъж денят стана по-светъл, а бъдещето — не така мрачно. Възможно беше Матю никога да не се върне, но тя щеше да има част от него, която да обича и закриля. Обгърна с ръце раменете си, представяйки си син или дъщеря с чертите на Матю. Искаше да го беше разбрала, преди да напусне Ню Орлиънс. Колко щеше да се зарадва Сара, научавайки, че винаги ще има нещо от Матю, което да обича. Лили реши веднага да й пише. Когато пристигна у дома, Клей я очакваше.
— Изглеждаш много по-добре от последния път, когато те видях — забеляза той, очарован от искриците в кехлибарените очи на Лили.
У нея имаше някакво сияние, което Клей не можеше да разгадае, особено предвид трагичната смърт на Матю.
Лили нямаше търпение да каже добрата новина на някого. Беше бременна вече във втория месец и искаше да сподели радостта СИ с някого.