— Току-що научих, че нося детето на Матю — разкри тя с щастлива усмивка.
Клей беше смаян.
— Аз… Колко хубаво — изрече той с половин уста.
— Мисля, че Матю ще се радва.
— Лили, плашиш ме, когато говориш така. Просто трябва да приемеш, че той е мъртъв. Поне сега ще имаш част от него, но колкото по-скоро престанеш да смяташ, че той ще се появи изневиделица, толкова по-добре ще е за тебе. Мисли за детето си.
Суровите думи на Клей като че ли отприщиха нещо у Лили, нещо тъмно, заплашително и неизразимо. Ужасно беше да помисли, че Матю е наистина мъртъв, че тя живее в един свят на сънища, където действителността не съществува. Лицето й помръкна и тя се отпусна е прегръдките на Клей, докато сълзи избиваха в ъгълчетата на очите и.
— Не… — Гласът й беше писък и дрезгав, очите празни. — Бебето ми има нужда от баща.
— Нека аз да бъда бащата на детето, Лили — каза тихо Клей. — Ще го възпитам с цялата любов в сърцето си. Обещавам, че няма да му позволя да забрави баща си и ще обичам двама ви еднакво.
— Моля те, Клей, не искам да говорим за това — каза Лили, преглъщайки буцата в гърлото си. — Защо щастието трябва да е толкова кратко? Сега си върви, трябва да остана сама.
— Не искам да те оставям в това състояние. Беше много щастлива, когато дойдох. Не исках да те разстройвам, но трябва да приемеш действителността.
— Аз… ще се оправя. Просто трябва да остана сама.
— Помни какво ти казах. Говорех напълно сериозно.
Той я изведе от приемната и двамата тръгнаха към предната врата. Тя я отвори, но вместо да си тръгне веднага, Клей я прегърна и положи нежна целувка на челото й. Нямаха представа, че една жена, минаваща с карета по улицата, ги наблюдава втренчено.
Сара загледа любопитно през прозореца към високия, слаб, мъж, който излезе от една карета и закуцука към предната врата. Смрачаваше се и тя не различаваше добре чертите му, но нещо познато събуди вниманието й. Когато каретата спря, Сара естествено предположи, че това е Джеф, който вече трябваше да се прибере у дома след работа. Но веднага видя, че този мъж е по-висок от съпруга й. Накуцването също я озадачи. Мъжът като че ли изпитваше болка, левият му крак забележимо се влачеше. Отмествайки се от прозореца, Сара пусна завесата, чакайки странният посетител да почука на вратата.
Почукването дойде почти едновременно с мисълта й. Тъй като Флита помагаше на готвачката в кухнята, Сара сама отвори вратата. Гаснещата вечерна светлина засенчваше лицето на непознатия, а гъстата брада, покарала по бузите и челюстта му, му придаваше страшен вид и Сара не можа веднага да го познае, фактически, тя изпита желанието да затръшне вратата пред лицето му. Той сигурно я беше познал, защото пристъпи към нея и тихо изрече името й.
— Сара.
Трепет пролази по тялото на Сара и лицето й стана бяло като стена. Отстъпи, трепереща, една крачка навътре, боейки се, че халюцинира или й се привижда призрак. Неканеният призрак я последва.
— Не, моля ви, какво искате?
— Сара, аз съм, Матю. Не исках да те изплаша.
— Матю? Матю е мъртъв. Кой сте вие?
— Не съм мъртъв, Сара, жив съм, макар че господ знае, не те обвинявам, че не ме позна.
Изведнъж Флита се появи от кухнята с лампа в ръка. Едно от задълженията й беше да слага лампи из къщата, когато наближи вечерта. Светлината от лампата освети загриженото лице, което се взираше в Сара. Едва тогава тя позна скъпите черти и ярките очи на брат си.
— Матю! О, господи, наистина си ти!
Тя пристъпи напред и започна бавно да се свлича надолу. Матю я грабна на ръце още преди да беше докоснала пода.
Сара изплува от облаци бяла мъгла, за да се намери легнала на дивана в гостната. Нямаше представа колко време е била в безсъзнание, но през това време Джеф се беше върнал у дома и оживено разговаряше с някакъв друг мъж. Когато очите й започнаха да фокусират и умът й се проясни, всичко се върна в пристъп на радост, толкова дълбока, че й се дощя да изкрещи на света колко е щастлива.
— Матю. Не си мъртъв.
Двамата мъже се обърнаха едновременно, чувайки гласа на Сара.
— А ти си бременна, сестричке — каза Матю с усмивка в гласа.
— Как се чувстваш, скъпа? — запита загрижено Джеф. Помота й да се надигне, суетейки се около нея като квачка.
— Добре съм, Джеф, наистина, фактически, никога не съм се чувствала по-добре.
Усмихна се широко, стискайки ръката на Матю, който седна до нея и я привлече в прегръдките си.
— Трябва да призная, не съм много красив за гледане — забеляза кисело Матю.
— Изглеждаш прекрасно, но защо куцаш? — запита тревожно Сара, оглеждайки изпитателно брат си.