Няма значение, мислеше Матю с мрачна решителност. Лили беше негова. Ако трябваше, щеше да предяви правата си по най-първичния начин, докато Клей и Лили не разберат, че той никога няма да се откаже от нея. Мислите му вървяха в такива посоки и го караха да се ядосва все повече, представяйки си Лили в ръцете на Клей, как го люби жадно и всеотдайно. Невероятно живата картина се запечатваше в мозъка му и заздравяваше решението му да предяви правата си над съпругата си, дори това да му струва остатъка от живота. Почти се усмихна на тази мисъл. Цял един живот с жена като Лили — тази представа замъгляваше ума му.
Потънал в мъчителните пристъпи на въображението си, Матю не забеляза тъмнокосата жена, която се взираше невярващо в него от другия тротоар, отворила широко очи.
— Матю! — Викът й се извиси в диво, радостно кресчендо. — Знаех си, че не може да си мъртъв!
Тя се засили към него през улицата, без да обръща внимание на мътните локви, останали от скорошния дъжд, които пръскаха прасковената й рокля с грозни кафяви петна.
Матю вдигна очи тъкмо навреме, за да улови пищните форми на Клариса, докато несъзнателно разтваряше ръце, за да спре устрема й. Тя се блъсна в него с меко тупване и с щастливо бъбрене се стопи в прегръдката му. Ако не бяха на публично място, тя беше сигурна, че Матю щеше да я целуне, и любовта и страстта отново изпълниха сърцето й. Предпочете да забрави, че той много удобно си беше измил ръцете от нея в Ню Орлиънс.
— Къде беше, Матю? — запита тя задъхано. — Казаха, че си мъртъв.
Отмествайки ръцете на Клариса от врата си, Матю направи крачка назад. Едно време никак не се притесняваше да го видят, че открито си разменя милувки с любовницата си. Но всичко се промени, когато се ожени за Лили! Тя беше единствената жена, която той искаше сега; само трябваше да я убеди в това.
— Дълга история, Клари, а сега нямам време за обяснения. Отивам си у дома. Не искам Лили да ме мисли за мъртъв по-дълго, отколкото е необходимо.
— Мислиш ли, че я е грижа? — изфуча подигравателно Клариса. — Съпругата ти беше толкова съкрушена, че си взе любовник веднага след като се върна в Бостън.
Хапливият й сарказъм не убягна на Матю и лицето му пребледня под загара. Нима най-лошите му страхове са се оправдали?
— Лъжеш! — изрече той разпалено. Клариса трепна пред неумолимата му ярост, но упорито отказа да отстъпи. — Господи, признай си, че лъжеш!
— Не лъжа, Матю, питай когото искаш. Всички знаят, че Лили си е взела любовник.
— Клари, ако не беше жена, щях…
— Щом не ми вярваш, увери се сам. Готова съм да се обзаложа, че конят на Клей Уинслоу е вързан пред дома ти. Клей понякога си тръгва чак на сутринта.
И тя завъртя очи нагоре.
Матю беше достатъчно разумен, за да знае, че Клариса често изопачава истината в своя полза, но наистина обвинението й беше точно това, което той очакваше. И все пак, подейства му като удар в корема да чуе, че изневярата на Лили се обсъжда така свободно. Не, не изневяра, поправи се той, защото тя го смяташе за мъртъв.
— Матю, чу ли ме?
— Чух те — отвърна той разсеяно. Изведнъж денят му се стори не толкова сияен.
— Каретата ми е наблизо. Ще те закарам.
Матю позволи на Клариса да го отведе при каретата си. Качи се вътре и остана да седи в каменно мълчание, докато кочияшът караше към Коб Хил. Усещайки настроението му Клариса разумно реши да не се обажда. Не беше наистина сигурна дали ще заварят коня на Клей вързан пред предната врата на Хоуксхейвън, но беше отчаяна и се хващаше за каквато сламка й попаднеше. Минаваше шест часът, когато повечето служби приключваха работното си време, и тя се замоли инстинктът да не я е излъгал. Всички знаеха, че Клей Уинслоу е влюбен в Лили Хоук, и не беше недопустимо да помислят, че са станали любовници.
Приближаваха към къщата и Клариса затаи дъх. Едва успя да сподави възторжения си вик, когато забеляза един кон, привързан на коневръза пред вратата. Искаше й се да извика: „Нали ти казах!“
Матю се загледа в коня, не искайки да повярва на очите си. Това, че тук имаше кон, не означаваше, че непременно принадлежи на Клей Уинслоу. Точно това каза и на Клариса.
— Скоро ще стане ясно, нали така? — намекна хитро тя. Матю я изгледа убийствено, после слезе от каретата.
— Благодаря, че ме докара, Клари.