— Матю, почакай. Аз съм в хотел „Хамптън“, стая двадесет и едно. Ако… ако почувстваш нужда да говориш или… каквато и да било, ще бъда там и ще те чакам. Имам представления, всяка вечер и всяка сутрин, но винаги свършвам около полунощ. Матю, бих направила всичко за тебе, нали знаеш.
— Точно от това се страхувам — каза той загадъчно. Беше ли го излъгала? Сега щеше да разбере.
Матю изчака, докато Клариса се отдалечи, и бавно се обърна към къщата. Приближи към вратата с бавни и колебливи стъпки, страхувайки се какво може да открие вътре. Почти беше стигнал, когато нещо го накара да заобиколи и да надникне през високите прозорци на гостната. Не знаеше какво го накара да постъпи така, но трябваше да разбере какво място заема Клей в живота на Лили, преди да оповести завръщането си. Разбира се, щяха да бъдат в спалнята, предположи той, но предпочиташе да мисли, че Лили ще прояви повече предпазливост.
Още не беше тъмно, но сенките по поляната се удължаваха, когато Матю се доближи до един от големите прозорци, откъдето можеше да вижда всичко в гостната. Клей сигурно беше пристигнал преди малко, защото Лили тъкмо го канеше да седне. Изглежда великолепно, помисли Матю, не като натъжена вдовица. Болезненото присвиване в слабините му напомни, че беше вкусил нейната сладост преди повече време, отколкото би искал да си признае, че беше изминало страшно много време от мига, когато бе изпитал възбудата от нейната реакция и се беше любил с нея, докато и двамата не се бяха изтощили от наслада.
Лили беше облечена в черно, но то само подчертаваше алабастровата й бледност и златистите проблясъци в ярката й коса. Стори му се малко напълняла, но й отиваше. Гърдите й изглеждаха по-тежки, а хълбоците — женствено заоблени и гъвкави. Само като я гледаше, Матю усещаше жива болка. Нищо чудно, че Клей Уинслоу я беше пожелал.
Нерешителният му поглед се спря на Клей, който говореше нещо на Лили. Тя като че ли го слушаше внимателно, което само подкладе още повече гнева на Матю. Той би могъл да й говори до припадък, но тя нямаше и да го чуе. Беше си мечтал за срещата помежду им, беше се молил Лили да се въодушеви, когато научи, че е жив, но сега не беше сигурен. Тя явно изглеждаше доволна от новия си живот и от това, че Клей Уинслоу я ухажва. Понеже не можеше да чуе думите им, Матю гледаше през прозореца с напрегнато внимание, опитвайки се да си представи за какво може да си говорят. Щеше да се изненада, ако можеше да чуе думите им.
— Съжалявам, че закъснях, Лили — извини се Клей. — Един клиент пристигна за съвет в последната минута.
— Няма нищо, Клей. Нямам какво да правя тази вечер. — Или която и да било друга вечер, можеше да прибави тъжно тя. Дори караниците с Матю бяха за предпочитане пред безполезната празнота на живота й. Може би положението щеше да се подобри, след като бебето се роди, помисли тя.
— Подписа ли документите?
— Да. Оставих ги на бюрото си в спалнята.
Тя стана, излезе от стаята и се запъти нагоре по стълбите. Понеже нямаше какво друго да прави, Клей я последва, наблюдавайки грациозното полюляване на полите й от мястото си до най-долното стъпало.
От мястото, където стоеше, Матю виждаше коридора, но нищо друго. Пребледня, когато видя, че Лили излиза от стаята и Клей тръгва след нея. Ревността го накара да си извади прибързаното заключение, че тя го е поканила да се качи в спалнята.
Без да знае, че Матю е на косъм да нахлуе в къщата, Клей се облегна на перилата и зачака Лили да слезе. Изведнъж чу вика й и без да се грижи за приличието, се изкатери по стълбите. Намери я седнала на пода на спалнята, стресната, но иначе невредима.
— Какво стана, Лили?
На лицето му се изписа загрижено изражение. Тя потисна едно смутено изсмиване.
— Колко съм несръчна. Джени не беше донесла запалена лампа и аз не се сетих да взема. Спънах се в табуретката.
Тя понечи да стане.
— Не — протестира Клей. — Не мърдай. Остави на мене. Можеше да се случи нещо с бебето.
— Добре съм, Клей, наистина — изрече Лили.
Пренебрегвайки протестите й, Клей се наведе и я вдигна на ръце. Тръгна бавно към леглото с намерението да я положи на него, а после да повика камериерката й. Матю избра точно този момент, за да нахлуе в стаята, с лице, почервеняло от гняв и неверие. Лили и Клей не бяха чули нито отварянето на входната врата, нито смаяното възклицание на Джоузеф, когато видя пред себе си Матю, застанал на прага.
— Нямаш ли срам, жено? Не можа ли да изчакаш поне да мине една година, преди да си вземеш любовник?
— Господи! — Клей пребледня и веднага пусна Лили на леглото. — Откъде се взе?
— От ада.
— Матю… — Името му се изплъзна от безкръвните устни на Лили като една дълга въздишка. — Знаех, че не си мъртъв.