— Можеше прекрасно да ме заблудиш.
Гласът му беше опасно тих. Не беше искал така внезапно да разкрие пред Лили, че е жив, но отчаяните моменти изискваха отчаяни мерки. Никой мъж нямаше да се люби с неговата съпруга, стига той да е жив и да е в състояние да попречи на това.
— Господи, човече, къде беше? Знаеш ли, че официално те обявиха за мъртъв? Такава мъка причини на Лили.
— Това е дълга история, Уинслоу, която предпочитам да разкажа на съпругата си, когато останем насаме. Достатъчно е да кажа, че няма да имаш възможност отново да се любиш с нея.
Клей трепна силно.
— Какво! Мислиш, че… Не може да имаш такова ниско мнение за Лили, че да я обвинявана в такива грозни неща!
— Какво да помисля, когато виждам, че друг мъж носи жена ми към леглото? — изсъска яростно Матю през здраво стиснатите си зъби.
Все още шокирана. Лили просто се взираше в Матю, не можейки да се съсредоточи върху думите му. Можеше да мисли само за едно — че той е жив и бебето й ще има баща. След няколко мъчителни минути тя разбра какво казва той и намери сили да протестира.
— Не е каквото си мислиш, Матю. О, господи, защо трябваше да стане така. Не знаеш ли колко отчаяно се държах за вярата, че си още жив?
— Вярно е — потвърди Клей. — Лили отказваше да приеме смъртта ти. Само тя беше твърдо уверена, че ще се върнеш.
— Представям си, че си направил всичко възможно, за да я разубедиш — изръмжа Матю. — Можеше и да повярвам, ако не бях видял с очите си как се забавляваш с Клей в моята спалня.
— Явно никой не може да те убеди — заяви Клей с погнуса в гласа.
— Явно. Най-доброто, което можеш да направиш точно сега, е да си тръгнеш. Ще се оправя с жена си по моему.
Клей усети страх.
— Ако я нараниш, ще съжаляваш.
Матю се изсмя дрезгаво.
— Нямам навик да наранявам жени, но за всяко нещо си има първи път.
— Матю — изрече умолително Клей, — има нещо, което трябва да знаеш. Лили е…
— Клей, не! Просто си върви, аз съм добре. Матю няма да ме нарани.
Не беше сигурна, че казва истината, но не искаше Матю да разбере, че тя носи детето му. Още не, във всеки случай, не и докато не се успокои и не приеме обяснението й за онова, което той предполагаше, че се е случило в тази стая.
Скептично настроен, Клей отказа да помръдне.
— Не, Лили, не му вярвам. Не толерирам насилието в каквато и да било форма, а точно сега Матю изглежда достатъчно сърдит, за да ти причини вреда.
Матю пусна една горчива усмивка, но не каза нищо, с което да опровергае Клей или да го накара да повярва, че ще приеме обясненията на съпругата си.
— Сигурна ли си, Лили?
— Напълно.
С огромно усилие тя отмести очи от Матю, за да се усмихне успокояващо на Клей.
Сетивата й поглъщаха Матю, от невероятната ширина на раменете до тъмните му очи. Усещаше тръпката на предчувствието, когато пронизителният му поглед се плъзна по нея. Тя знаеше, че е сърдит, но нямаше значение — Матю беше жив! Нищо друго нямаше значение, нейният свят вече не беше празен. Съзнанието й отново вкусваше мириса и топлината му. Дори гневът му беше великолепен, защото доказваше, че наистина се случват чудеса.
Клей метна суров поглед към Матю и нерешително се подчини на желанието на Лили.
— Ще си тръгна, но това не ми харесва. Ако този грубиян се опита да те нарани, знаеш, че имаш избор.
После той се обърна и излезе. Едва когато Матю чу хлопването на входната врата, напрежението в тялото му започна да се оттича.
Лили още лежеше на леглото, където я беше оставил Клей. Сега тя вдигна очи към Матю, поглеждайки го пред спуснатите си клепачи, поглъщайки цялата му великолепна височина, и безмълвно благодари на бога, че го е опазил.
— Добре ли си?
Матю се засмя дрезгаво.
— Всичко си ми е на място, ако това питаш. Освен че малко куцам от раните.
— Толкова си отслабнал — каза Лили, пренебрегвайки хапливия му сарказъм. — Какво стана? Всички предполагаха, че си потънал, когато са потопили „Морския ястреб“. Всички освен мене — добави тя тихо.
Той приседна на леглото и я загледа странно, докато й разказваше същата история, която беше разказала и на Сара.
— Върнах се веднага щом стана възможно. Изненадах се, като разбрах, че си напуснала Ню Орлиънс. Толкова много ли бързаше да се върнеш при Клей Уинслоу, че не можа да останеш със Сара, докато се роди детето й?
Трепереща въздишка излетя от устата на Лили.
— Не е това. Матю. Клей много ми помогна в тези няколко седмици. Не знам какво щях да правя без него.
— Обзалагам се — каза сухо Матю. — Свали си дрехите.
Лили стисна зъби ядосано. Някак беше успяла да мине покрай твърдата сърцевина на гнева на Матю и да стигне до сърцето му. Посегна към него с малката си бяла ръка, символ на уязвимостта й пред него. Матю замря, после като че ли се срина отвътре, когато стисна ръката й и я притегли в прегръдките си.