— Съжалявам, Матю, толкова съжалявам, че те изпратих със сурови думи преди битката за Ню Орлиънс.
Стон на непоносима агония се изтръгна от устните му.
— Лъжеш, Лили, но господ да ми е на помощ, защото аз не мога да си помогна.
— Матю, не…
Думите й потънаха в неясен стон, когато устата на Матю завладя нейната със свирепост, която й отне дъха.
— За нищо друго не мислех, само за този ден, още откакто се свестих на борда на английския кораб.
Сръчно и леко той започна да съблича дрехите й. Когато тя се опита да протестира, Матю отмести леко ръцете й и я съблече за миг, късайки копчета и връзки, докато тя не се озова гола и трепереща на леглото.
Лили усещаше настойчивото му желание в суровите му целувки, когато устата му започна да опустошава нейната и езикът му я изследваше грубо. Тя отвръщаше на гневните му целувки, когато изведнъж устата му се отдели от нейната, спусна се бавно по бузата й, прекоси полека шията и спря, за да изследва пулса, който биеше трескаво в гърлото й, за да продължи после към леката издутина на гърдата й. Намери зърното. Плътта й се сгорещяваше под ласките на ръцете и устата му, зърното щръкна срещу устните му, докато той го облизваше и засмукваше жадно. Ръцете му, тези прекрасни, силни ръце дразнеха и газеха, подпалваха кръвта й и изтръгваха стонове от устните й.
— Клей кара ли те да се чувстваш така? — запита той с почти враждебен тон.
Ръката му се плъзна по копринения й корем и прокара огнена пътека в топлото хълмче, където се съединяваха бедрата й. Лекият му масаж изпрати тръпки на екстаз през цялото й тяло и тя се изви към него. Той я измъчваше, но не както Клей се беше опасявал.
— Матю!
Горчив смях се изтръгна от гърлото му.
— Знам какво обичаш, Лили. Винаги съм го знаел. Сега съм у дома и никой мъж вече няма да те докосва така.
— Не искам друг мъж! — изпъшка Лили, много близо до абсолютната загуба на самообладание. — Можеш ли да се закълнеш, че не искаш друга жена?
Матю изведнъж замря. Мислеше, че може да се люби с Лили без емоционално обвързване. Мислеше, че може да обуздае бушуващата си страст — беше страст, нали? — която изпитваше към съпругата си, и да не й придава повече значение, отколкото на задоволяването на телесните си нужди. Много дълго време беше изкарал без жена. Но думите на Лили го накараха да се замисли. Той отчаяно напрегна ума си, за да си спомни сърдитите думи, които му беше хвърлила в лицето в Ню Орлиънс, и начина, по който го беше изпратила, с почти никаква надежда за помирение, след като той беше разголил душата си пред нея. После нарочно се замисли върху това, как беше намерил Лили и Клей заедно тук, в спалнята си. И гневът му избухна отново.
— По дяволите, Лили, как мога да повярвам, че не искаш друг освен мене, след като те намерих в такава ситуация само преди минути? Каква полза сега да ти казвам, че не искам друга жена, когато ти отказа да ми повярваш първия път? Ти си моя съпруга и със сигурност ще се любя с тебе, но не смятай това за нещо повече от взаимно задоволяване, което получаваме от огъня, който разпалваме един у друг. Признавам, че те искам и винаги съм те искал.
Внезапно той започна да смъква дрехите си, хвърляйки ги на пода с разгорещено нетърпение. Нямаше нужда от думи, в него съществуваше само огромната му жажда за Лили. Наведе отново глава, за да целуне и оближе втвърдените й зърна, пренебрегвайки нейното изхлипване, плод на наранена гордост. После вдигна коленете й и се вмъкна между тях. Мъжествеността му беше възбудена, по-голяма, отколкото Лили я беше виждала досега, и тя си пое дъх на пресекулки. Изражението на Матю беше толкова яростно, че тя наистина се уплаши, че може да я нарани. Лицето й навярно беше отразило чувствата й, защото в гърдите на Матю отекна горчив смях.
— Не се тревожи, няма да ти направя нищо лошо. Понякога ме вбесяваш, но не съм свикнал да малтретирам хората.
Сякаш за да докаже думите си, той се плъзна надолу по тялото й и зарови глава между краката й. Езикът му се подаде навън и Лили изпищя, когато той докосна чувствителното място, откъдето започваше екстазът. Матю напираше безмилостно, езикът му беше като острие, което подсичаше всяка съпротива и изпращаше Лили в небесата. Тя стисна раменете му, мятайки се и стенейки, викайки името му и молейки го да спре. Той не показа никаква милост, докато тялото й не започна да вибрира и вените й се изпълниха с течен огън, а после се надигна и влезе в нея.